През последното десетилетие Китай разработва първата си глобална платформа за инфраструктурно и икономическо развитие – инициативата „Един пояс, един път“, чиято основна цел е свързването на страната с Европа, Азия, Африка, Латинска Америка и Тихоокеанския регион. Държавите, участващи в инициативата, се ангажират с мащабни инфраструктурни проекти, финансирани от Китай, които засилват неговото икономическо и политическо влияние. За посочения период паричните потоци към държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) достигат около 14 млрд. щ. д. под формата на безвъзмездна помощ, заеми за развитие, сливания и придобивания на активи и концесионни договори.

За да разшири икономическото си влияние, Китай се възползва от редица управленски дефицити в ключови институции, завладени от олигархични мрежи, които диктуват вземането на стратегически решения в страните от ЦИЕ. Сред най-проблемни области са липсата на прозрачност при сключването на междуправителствените споразумения, заобикалянето на националното и европейското законодателство в областта на конкуренцията и обществените поръчки и несъответствието с дългосрочните цели на ЕС.

Публикацията прави цялостна оценка на китайското икономическо присъствие в ЦИЕ и анализира влиянието му в 12 държави. Изследването се фокусира върху ефекта на китайските инвестиции върху климатичните политики и препоръчва конкретни мерки за противодействие на отрицателните аспекти на китайското влияние.