България е изправена пред едни от най-сериозните рискове за енергийната бедност в Европа. Скокът на цените на енергийните ресурси и галопиращата инфлация, започнали още преди руската инвазия в Украйна, ясно разкриха отрицателните последици от бавния темп на енергийния преход и прекомерната въглеродна интензивност на енергийното потребление на българската икономика. Същевременно, разпространяваните от Кремъл дезинформационни послания прехвърлят вината за високите цени върху Европейския зелен пакт, като така се цели да се подкопае политическата стабилност в страната и да се забави зеленият преход, като в крайна сметка България се затвори в порочните социо-икономически, политически и енергийни зависимости, които пречат на нейното развитие.

Налагането на въглеродна цена, крайъгълният камък на декарбонизационните политики на ЕС, в съчетание с добре прилагани политики за преразпределение на приходите от този механизъм, биха могли да допринесат за повишаване на благосъстоянието на най-бедните 50% от българските домакинства, което да намали енергийната бедност и социалното неравенство в страната. Прилагането на въглеродни цени би имало макроикономически ползи, като например подобряване на условията на пазара на труда, увеличаване на добавената стойност на енергийния сектор и подобряване на енергийната сигурност, без да се забавя чувствително икономическият растеж. Това са основните изводи от комплексен анализ на микро- и макроикономическите ефекти от въвеждането на въглеродна цена, който обхваща цялостно националните икономики на България, Германия, Румъния, Унгария и Полша.