Сборникът „Наръчник за управление на религиозното многообразие“ представя критичен преглед на богата палитра от модели за установяване на отношенията държава – религия и подходи към управлението на религиозните различия. Авторите разглеждат примери от осем региона на света и 23 държави. Широкият географски обхват на изследването позволява проучването на разнообразни социално-икономически и геополитически аспекти, включително на страни с предимно мюсюлманско население (Египет, Турция, Индонезия), места с изразени исторически религиозни различия (Индия, Ливан) и плуралистична нация, създадена предимно от мигранти (Австралия). Задълбоченият анализ на връзките между държава и религия, както и управлението на религиозното многообразие в региони отвъд Европа, предоставя база за преосмисляне на европейските подходи и би могъл да подкрепи разработването както на политики, така и на научни изследвания.
Главата „България: Неотслабващ културен завет, слаби институции и политическа инструментализация на религията“ от д-р Мила Манчева разглежда секуларизма и управлението на религиозните различия в България. Анализът проследява историческото развитие на взаимоотношенията държава – религия и представя съвременната институционална структура за администриране на религиозното многообразие. Съществува двупосочна автономност между държавните и религиозните институции. България официално признава свободата на вероизповеданието и религиозния плурализъм. Същевременно Конституцията на Република България утвърждава източноправославното християнство като „традиционна религия“. По-голямата част от населението е силно секуларизирано и религиозните институции са със сравнително слабо политическо присъствие. Въпреки това, като важна част от културната идентичност на повечето българи, религията продължава да играе обществена роля.
„Албания: Завет на обща култура и история в подкрепа на религиозната толерантност“, с автори д-р Лилия Якова и Леда Кунева, се фокусира върху отношенията между държавата и религията в Албания. Разглежда се правно-институционалната рамка, установяваща специфично албански вариант на laïcité – взаимонезависимост и едновременно с това сътрудничество между държавните структури и религиозните общности. Авторите въвличат читателя в историческа дискусия за динамиката държава – религия и анализират историческите и социално-политически обстоятелства, формирали това взаимодействие. Изследват се и други контекстуални фактори, като социално-демографски, икономически и културни, оказващи влияние върху взаимоотношенията държава – религия – общество.
Главата „Босна и Херцеговина: Продължаващи етно-религиозни разделения“, написана от д-р Гергана Цветкова и Росалина Тодорова, проследява предизвикателството за Босна и Херцеговина в преосмисляне на връзката между държава и религиозни общности след края на Босненската война. Създадена е институционална уредба, установяваща секуларизъм, който се характеризира с разделение между държава и религия, както и с обвързаност с принципите на религиозна свобода и равенство на религиозните общности. Въпреки това множество рискови фактори продължават да възпрепятстват реализацията на тези норми, включително дълбокият социален разрив и манипулация на религията с цел обостряне на съществуващите разделения и неравенства. Авторите също проследяват историческите и социално-религиозните процеси, обусловили днешната регионална и глобална позиция на страната.
Пълният текст на Наръчника е достъпен на уебсайта на Routledge.
