Skip to main content
Книга

Наръчник за управление на религиозното многообразие

Сборникът „Наръчник за управление на религиозното многообразие“ представя критичен преглед на богата палитра от модели за установяване на отношенията държава – религия и подходи към управлението на религиозните различия. Авторите разглеждат примери от осем региона на света и 23 държави. Широкият географски обхват на изследването позволява проучването на разнообразни социално-икономически и геополитически аспекти, включително на страни с предимно мюсюлманско население (Египет, Турция, Индонезия), места с изразени исторически религиозни различия (Индия, Ливан) и плуралистична нация, създадена предимно от мигранти (Австралия). Задълбоченият анализ на връзките между държава и религия, както и управлението на религиозното многообразие в региони отвъд Европа, предоставя база за преосмисляне на европейските подходи и би могъл да подкрепи разработването както на политики, така и на научни изследвания.  

Главата „България: Неотслабващ културен завет, слаби институции и политическа инструментализация на религията“ от д-р Мила Манчева разглежда секуларизма и управлението на религиозните различия в България. Анализът проследява историческото развитие на взаимоотношенията държава – религия и представя съвременната институционална структура за администриране на религиозното многообразие. Съществува двупосочна автономност между държавните и религиозните институции. България официално признава свободата на вероизповеданието и религиозния плурализъм. Същевременно Конституцията на Република България утвърждава източноправославното християнство като „традиционна религия“. По-голямата част от населението е силно секуларизирано и религиозните институции са със сравнително слабо политическо присъствие. Въпреки това, като важна част от културната идентичност на повечето българи, религията продължава да играе обществена роля. 

„Албания: Завет на обща култура и история в подкрепа на религиозната толерантност“, с автори д-р Лилия Якова и Леда Кунева, се фокусира върху отношенията между държавата и религията в Албания. Разглежда се правно-институционалната рамка, установяваща специфично албански вариант на laïcité – взаимонезависимост и едновременно с това сътрудничество между държавните структури и религиозните общности. Авторите въвличат читателя в историческа дискусия за динамиката държава – религия и анализират историческите и социално-политически обстоятелства, формирали това взаимодействие. Изследват се и други контекстуални фактори, като социално-демографски, икономически и културни, оказващи влияние върху взаимоотношенията държава – религия – общество. 

Главата „Босна и Херцеговина: Продължаващи етно-религиозни разделения“, написана от д-р Гергана Цветкова и Росалина Тодорова, проследява предизвикателството за Босна и Херцеговина в преосмисляне на връзката между държава и религиозни общности след края на Босненската война. Създадена е институционална уредба, установяваща секуларизъм, който се характеризира с разделение между държава и религия, както и с обвързаност с принципите на религиозна свобода и равенство на религиозните общности. Въпреки това множество рискови фактори продължават да възпрепятстват реализацията на тези норми, включително дълбокият социален разрив и манипулация на религията с цел обостряне на съществуващите разделения и неравенства. Авторите също проследяват историческите и социално-религиозните процеси, обусловили днешната регионална и глобална позиция на страната.  

Пълният текст на Наръчника е достъпен на уебсайта на Routledge.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.