Войната в Украйна поднови фокуса на ЕС върху необходимостта от по-бърза, но основана на заслуги интеграция на Западните Балкани и страните от Източното съседство в Европейския съюз. Европейската комисия и държавите членки се стремят да разрешат нерешените двустранни въпроси в региона, които възпрепятстват напредъка в присъединяването и служат както за прекъсване на интеграцията, така и за входна точка на зловредни външни сили като Русия. Един от тези нерешени въпроси е продължаващото напрежение между България и Северна Македония.

През последните две десетилетия двете страни постигнаха значителен политически, социален и икономически напредък, но все още са изправени пред предизвикателства, свързани с незавършената програма за реформи в областта на върховенството на закона и големите различия между правото и практиката. България е изправена пред редица продължителни социално-икономически пречки и е страната с най-ниска производителност и БВП на глава от населението в ЕС. Най-важното е, че страната все още не е член на Шенгенското пространство, въпреки че е изпълнила техническите критерии още през 2014 г., на еврозоната (въпреки че е в режим на валутен борд) и на ОИСР. Северна Македония пък не е завършила важни структурни икономически реформи, поради което безработицата и неформалната икономика остават високи. Присъединяването към ЕС и интеграцията играят важна роля в програмите за модернизация на двете държави, които бяха забавени последователно от югославските войни, кризата в еврозоната и войната в Украйна, както и от дълбоко вкоренените двустранни разногласия в Югоизточна Европа.