През последните години бяха разкрити редица случаи на трафик на хора с цел трудова експлоатация в различни глобални вериги за доставки на големи компании, включително и в Европа. Аутсорсингът на дейности посредством договори за възлагане на подизпълнители и наемането на работници за временна работа в прекалено гъвкави трудови правоотношения затруднява компаниите при оценката на условията на труд, при които се произвеждат стоките и услугите. Колкото повече са нивата във веригата за доставки, толкова по-трудно се проследява как подизпълнителите спазват нормативно установените правила. Експлоатираните работници мигранти често имат ненормирано работно време при условия на труд, които не отговарят на националните стандарти, и рядко имат избор или възможности да променят това положение. Грижата за правата на работниците, особено в по-ниските нива на веригата за доставки, следва да бъде включена в политиките за отговорен бизнес.

Настоящата публикация прави кратък преглед на явлението трафик на хора с цел трудовата експлоатация и описва рисковете за бизнеса, както и успешните практики за преодоляването им.