Разпадът на политическата и икономическа система на социализма постави началото на реинтегрирането на страните-членки на бившия СИВ, в т. ч. България, със световната икономическа и финансова система. Процесът на реинтегриране има два аспекта:
1. Вътрешни макроикономически и структурни реформи, имащи за цел възстановяване водещата ролята на пазарните механизми за разпределение на ресурсите и
2. Присъединяване към многонационални и регионални организации и поемането на задължения, произтичащи от съответните им устройствени документи.

Присъединяването на България към Европейския съюз в перспектива като стратегическа цел, ще завърши по същество процеса на реинтегриране на страната в световната икономическа и финансова система, тъй като ще й придаде траен статут и място за участие във всички бъдещи форуми, решаващи световния икономически ред. Постигането на тази цел, за България е маркирано от влязлото в сила на 1 февруари 1995 г. Споразумение за Асоцииране с Европейския Съюз (Европейско Споразумение). Страната е ангажирана в институционализиран диалог с Европейския съюз.