Ангажиментът, поет от новата Европейска комисия чрез Европейския зелен пакт, потвърждава, че енергийният преход и Европейският енергиен съюз ще останат водещи цели на европейската политика. Регулаторните изменения в съчетание с иновативните технологии, както и все по-тясното взаимодействие между политиките в областта на енергетиката и на климата, които вече водят до значими промени в поведението на отделния потребител и на обществото като цяло, предоставят пред бизнеса и обществото нови възможности и ползи от прехода към нисковъглеродна енергетика. Преходът обаче поставя и не по-малки предизвикателства пред управляващите и гражданите. Появата на просуматорството – потребителите/консуматорите, които произвеждат енергия – и налагането му като фундамент на успешния енергиен преход изискват коренни промени в европейски, национален, местен и индивидуален план. Необходимостта от повишаване на социалната приемливост и обществената информираност относно политиките за енергиен преход отново поставя акцент върху свързаните с енергийната сигурност четири основни предизвикателства – наличие, надеждност, финансова достъпност и устойчивост. Най-важно за разрешаването на това сложно предизвикателство е да бъдат правилно разбрани факторите, които определят избора на домакинствата просуматори. За да се справи обществото с бързо променящата се среда по отношение на  енергийната сигурност са необходими и адекватни политики за енергиен преход, и ефективни инструменти за осъществяването му.

Като голям потребител на енергия, Европа е изправена пред различни възможности за енергиен избор. На държавите – членки на ЕС им се налага да направят този избор в сложни условия, сред които са предизвикателствата пред опазването на околната среда, влошаването на търговските отношения между САЩ и Китай и подновената конфронтация с Русия. Потребителите са притеснени от повишаващата се цена на енергийния преход, особено в централно- и източноевропейските държави с по-ниски доходи. В Европейската комисия и сред страните членки съществува разделение относно стратегическите проекти на Русия за газови доставки – „Северен поток 2“ и „Турски поток“. Терминалите за втечнен газ и разработването на находища на шистов газ също имат своите привърженици и противници, като Европа все още е много далеч от единна политика по тези въпроси. Строежът на  нови атомни електроцентрали, като „Пакс II“ в Унгария, „Хинкли Пойнт“ във Великобритания и „Белене“ у нас, подчертава необходимостта не само от икономическа изгода и енергийна сигурност, но и от разработване и прилагане на социално насочени и устойчиви  политики.