Европейският съюз е изправен пред едно от най-трудните предизвикателства за енергийната и климатичната си сигурност в съвременната история. Скокът на цените на енергийните ресурси, започнал още преди руската инвазия в Украйна, разкри по категоричен начин необходимостта от нова глобална стратегия за решаване на трилемата на енергийната политика – сигурност на доставките, достъпност и устойчивост, като същевременно се ограничат максимално геополитическите рискове. Високият интензитет на използването на изкопаеми горива в енергетиката на повечето европейски икономики е ключов фактор за нарастващата енергийна бедност на континента. Ето защо разработването на ефективни политики и инструменти за ускоряване на декарбонизацията на европейската икономика не само ще намали рисковете пред климатичната сигурност, но и ще запази икономическата конкурентоспособност и социалното благосъстояние на Европейския съюз.

Включването на разходите за въглеродните емисии в ценообразуването на стоките и услугите може да стимулира потребителите да намалят и променят енергийното си потребление, като се откажат от изкопаемите горива и ги заменят с възобновяеми енергийни източници. Цялостният анализ на микро- и макроикономическите ефекти от цената на въглеродните емисии, разработен в сътрудничество с партньори от Германия, Румъния, Унгария и Полша, показва, че въвеждането им ще спомогне за 40-процентното намаление между 2022 г. и 2032 г. на въглеродната интензивност на икономиката, без това да има значително отрицателно въздействие върху икономическото развитие на разгледаните страни. От своя страна, при ефективно преразпределяне на допълнителните приходи от въглеродните емисии към населението, съществува сериозен потенциал за подобряване на благосъстоянието на обществото.