На 22 юни 2021 г. Центърът за изследване на демокрацията проведе кръгла маса относно предизвикателствата и перспективите пред жертвите на престъпления в условията на пандемията от COVID-19 и политическата нестабилност в навечерието на предсрочни парламентарни избори. Участие взеха представители на правоохранителните органи, Прокуратурата, неправителствени организации и академичната общност.
Събитието бе открито от Миряна Илчева, старши анализатор в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията, която се спря на съществуващите нормативни празноти и пречки пред укрепването на положението на жертвите и трудностите, които обстановката в страната създава в тази насока.
Във връзка с инициативата RE-JUST за развитие на наказателно правосъдие с фокус върху жертвите и преживяната от тях травма, в рамките на която се проведе кръглата маса, Миряна Илчева представи план за действие, засягащ различни аспекти на темата. Като основни точки бяха отбелязани нуждите от реформа на законодателството, установяване на мултидисциплинарно сътрудничество и механизми за насочване, включително транснационални механизми в Европейския съюз. Бяха дадени и примери за разнообразни комуникационни канали, гарантиращи достъпа до информация за жертвите на престъпления, и за обучителни планове относно травмата на жертвите, насочени към работещи в системата на наказателния процес.
Проф. д-р Добринка Чанкова, ръководител катедра „Публичноправни науки“ в Правно-историческия факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград представи основни законодателни и институционални перспективи пред жертвите на престъпления. Сред конкретните очаквания от законодателната и изпълнителната власт по отношение на жертвите бяха очертани промени и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс, както и в законодателството относно изпълнението на наказанията и работата на полицията. Акцент бе поставен върху важността на възстановителното правосъдие и по-широкото приемане на електронните доказателства.
Дияна Видева, член на УС на Асоциация „Деметра“, разгледа COVID-19 като двигател за повишаване на риска от насилие и същевременно намаляване на възможностите за достъп и предоставяне на услуги за жертвите, като приюти, горещи линии, услуги в общността и спешна грижа. В отговор на тези заплахи, г-жа Видева предложи и перспектива за тяхното преодоляване чрез предложения за мерки на национално ниво и примери от дейността на Асоциация „Деметра“. В тази връзка бе отбелязано, че отговорът на държавите трябва да включва разширени и адаптирани към кризисния контекст услуги, адресирани към жените и момичетата, предоставяне на психосоциална подкрепа и решителни послания от правоприлагащите органи, че насилието няма да бъде толерирано.
Дани Колева, програмен директор „Закрила на детето“ в УНИЦЕФ България, насочи вниманието към друга група особено уязвими жертви на престъпления, а именно деца, които са обект на насилие. След представянето на основни аспекти на насилието над деца в България, идентифицирани в резултат на национално изследване, бяха дадени и препоръки за подобряване на предоставянето на грижа и услуги като приемане на стандарти за „сините стаи“ за разпит на деца, както и развиване на интегрирана подкрепа чрез мрежа от услуги.
Д-р Гергана Цветкова, научен сътрудник в Социологическата програма на Центъра, представи информация за дефиниции и специфични проявления на насилие основано на пола в онлайн среда, например дезинформация, следене, тормоз и реч на омразата. Сред идентифицираните проблеми бяха неразвитото откъм обхват на този вид насилие законодателство, транснационалния характер на проявите и балансът между режимите на регулация и саморегулация на доставчиците на дигитални услуги и продукти. Накрая бяха очертани и методите за борба с насилието в дигитална среда, разработени и прилагащи се към настоящия момент.
В последвалата дискусия за новите измерения на виктимизация, представители на прокуратурата и правоохранителните органи изложиха мненията си относно въвеждането на възстановителното правосъдие в българското право, значението на превенцията на виктимизацията и на баланса между професионалната подготовка на практикуващите и подкрепата им за жертвите. Откроени бяха специфични предизвикателства пред наказателните производства след скорошната криминализация на проявите на домашно насилие.
