Skip to main content

Най-бързият и евтин начин за декарбонизация в България е трансформацията на електроенергийния сектор, което би означавало моменталното (или най-бързо възможното) затваряне на лигнитните топлоелектроцентрали и отключване на огромния ВЕИ потенциал на страната. Това е един от основните изводи от най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията, представен по време на онлайн конференция на 2 март 2021 г. Докладът представя три възможни сценарии за декарбонизация на българската икономика до 2050 г.:

  • Референтен (базов) сценарий: в съответствие само с текущите политики и мерки в страната.
  • Сценарий по Интегрирания национален план за енергетика и климат: базиран на целите и мерките заложени в Плана.
  • Сценарий за дългосрочен преход, който чертае необходимите политики и мерки за постигане на нулево-въглеродна икономика до 2050 г. 

Центърът адаптира един от водещите европейски инструменти за планиране на енергийния преход – „Калкулатор на ЕС“, който позволява моделирането на различни сценарии за декарбонизация на всички сектори на българската икономика с цел постигане на целите на Европейския зелен пакт.

В онлайн дискусията взеха участие над 60 представители от различни държавни институции, неправителствения и частния сектор, сред които Жечо Станков, зам.-министър на енергетиката, Миглена Стоилова, председател на Българската ветроенергийна асоциация, и арх. Георги Коларов, член на управителния съвет на Българския съвет за устойчиво развитие. 

Във всички сценарии се очаква намаляване на парниковите газове при разширено използване на електроенергия при крайното енергийно потребление в секторите „транспорт“ и „промишленост“. Панелистите стигнаха до заключението, че българското правителство трябва да стимулира производството на електроенергия от ВЕИ, като организира търгове за присъединяване на нови мощности, въведе специализирана законодателна рамка за децентрализирано производство на електроенергия и насърчава масовото създаване на енергийни общности от домакинства и малки и средни предприятия, подкрепени с държавни инвестиции. 

Сред изтъкнатите препоръки беше и необходимостта от разработване на регулаторна рамка, която да улесни интеграцията на най-модерните технологии в икономиката, включително чрез инвестиции в офшорна вятърна енергия в Черно море, индустриално производство на зелен водород и разработването на наличната геотермална енергия на местно ниво.

Следващите 3 до 7 години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на тези възможности и постигането на зеления икономически преход в България. По време на дискусията беше подчертана нуждата от целенасочена стратегия за справяне с енергийната бедност, както и от предвиждането на стимули за промяна на индивидуалните и колективните енергийни избори. 

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.