Липсата на координирана стратегия на Европейския съюз срещу външна намеса и на изграден инструментариум за противодействие на дезинформацията става все по-тревожна в рамките на военния конфликт в Украйна. Русия успешно се възползва от уязвимите към дезинформация групи в европейските общества чрез разпространението на конспиративни теории, кибератаки и манипулация на онлайн платформи. Европейският политически елит трябва да приложи съгласувани мерки, за да защити демократичните ценности и институции и да повиши тяхната устойчивост.
Това са част от заключенията от дискусията Заплахите за европейската демокрация от чуждестранна намеса и дезинформация, организирана от Бюрото на Европейския парламент в България на 14 март 2022 г. В събитието взеха участие Андрей Ковачев, член на Европейския парламент (ЕНП) и на комисия INGE, Ралица Ковачева, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ и главен редактор на Factcheck.bg, и Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. Дискусията беше модерирана от Добрина Чешмеджиева, журналист в БНТ.
По време на дискусията участниците обсъдиха влиянието на дезинформацията върху демократичните процеси, ролята на алгоритмите в социалните мрежи, които ги превръщат в инструменти за манипулация и поляризация на обществото, както и многопластовите стратегии на трети страни за влияние чрез дигиталните платформи.
Бяха очертани ключови препоръки за борба с дезинформацията, като систематизирана проверка на фактите от страна на медиите и изграждане на умения за критично мислене в обществото чрез реформи в образователния процес. Необходимо е европейската стратегия в този контекст да бъде съобразена с тънката линията между дезинформацията и възможността за представяне на различно мнение и гледна точка.
