Skip to main content

Валидиране на инструмент за мониторинг на радикализация в Югоизточна и Централна Европа

Противодействието на радикализацията, която води до прояви на тероризъм е проблем от особена важност за много европейски общества. В последните години в подем са както ислямистката, така и крайно дясната радикализация, което е видимо от редица насилствени атаки, осъществени на европейска територия. В този контекст ранното идентифициране на процеси на радикализация и разбирането на причините и факторите, които ги задвижват е от особена важност за целите на провеждането на ранна превенция.

На 28-ми юни 2016 г. Центърът за изследване на демокрацията стана домакин на експертна среща по повод валидирането на инструмент за мониторинг на рисковете от радикализация в Югоизточна и Централна Европа. На срещата присъстваха Диа Анагносто и Димитрис Склепарис, ЕЛИАМЕП, Гърция; Либор Стейскал и Павел Мичка, Карлов университет, Чехия и Мила Манчева и Росица Джекова от Центъра за изследване на демокрацията, България.

При откриване на срещата д-р Мила Манчева, старши анализатор към социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, подчерта необходимостта да се поставят на дискусия резултатите от валидиращите изследвания на предложените инструменти и рискови индикатори за мониторинг, проведени в България, Гърция и Република Чехия, за да бъде създаден цялостен инструмент за наблюдение на крайнодясната и ислямистката радикализация.

Г-н Либор Стейскал от Карловия университет и г-н Димитрис Склепарис от ЕЛИАМЕП представиха резултатите от валидирането на ситуационния анализ на индикаторите за крайнодясна радикализация, проведени в Чехия и Гърция. Либор Стейскал идентифицира някои пропуски в годишните доклади за оценка на екстремизма, изработвани от компетентните органи като: липса на съгласуваност между полицейските и съдебни данни за престъпления с ескстремистки характер, забавяния при регистрацията на такива случаи, водеща до появата на едно и също престъпление в статистиките с две различни дати и нуждата от по-задълбочен регионален анализ на данните, събирани от властите. Димитрис Склепарис представи основните резултати от пилотната ситуационна оценка в Гърция, базирана на данни, предоставени от гръцките власти. Повечето престъпления от омраза в Гърция са регистрирани в Атина и Солун и са подбудени от етничнеска, национална и расова нетърпимост. В допълнение, повече от половината случаи на престъпления от омраза са разкрити от гръцката полиция, като повечето нападения са извършени от групи, а не от един извършител.

В следващата сесия Росица Джекова, координатор на програма Сигурност към Центъра и Павел Мичка от Карловия университет споделиха резултатите от тестването на индикатори за оценка на риска от ислямистка радикализация сред полицейски служители на предна линия. Сред полицаите в България се наблюдава недостатъчно разбиране на рисковите фактори, свързани с радикализацията, тъй като проблемът е смятан за особено чувствителен и попадащ в прерогатива на разузнавателните служби. В тази връзка г-жа Джекова изрази мнение, че за ефективно приложение на оценката на риска от полицейски служители на местно ниво е необходимo да е налице ангажираност от страна на ръководството на МВР на централно ниво. Мониторингът на рисковите индикатори от полицията трябва да бъде официално възложен чрез институционализирана процедура и придружен с ясни инструкции относно ролята и задачите на полицейските служители по места. Г-жа Джекова подчерта необходимостта да се направи ясно разграничение (което да бъде комуникирано и на заинтересованите страни) между целите на разузнаването с цел защита на националната сигурност и мониторинга на ранни предупредителни знаци от полицията с превантивни цели. Във финалните си препоръки Росица Джекова обърна внимание на необходимостта от провеждане на обучение на полицейски служители преди извършването на мониторинга, както и необходимостта да бъде развито сътрудничеството между полицията, социалните служби и други заинтересовани страни. Павел Мичка от Карловия университет сподели, че заключенията за Република Чехия са сходни с тези за България. Поради малката мюсюлманска общност в страната г-н Мичка заяви, че освен полицаите на предна линия, други звена от системата за сигурност като разузнавателни и имиграционни служби, както и неправителствени организации, трябва да бъдат по-дейни.

По отношение на валидирането на качествената оценка на рискови индикатори за ислямистка радикализация, Диа Анагносто от ЕЛИАМЕП заяви, че поради липсата на проявления на такава сред местни общности в Гърция, много от предложените индикатори са по-скоро неприложими за страната или имат нужда от пояснения. Мила Манчева от ЦИД сподели мнението, че отделни рискови индикатори могат да бъдат тествани и обсъждани само в контекста на определена рискова общност или група. Тя предостави за обсъждане група индикатори, избрани на базата на работа на терен с конкретна общност от роми салафити в България. Дискусията приключи с извода, че е нужно да бъде направено разграничение между индикатори за първопричини и такива за проявления на радикализацията, които от своя страна да бъдат структурирани на микро (индивидуално) и мезо (групово и обществено) нива.







The participants in the expert workshop, 28 June 2016
Dr Mila Mancheva, Senior Analyst from the Sociological Program of CSD
Mr Libor Stejskal of CUNI, Charles University
Mr Dimitris Scleparis of ELIAMEP, Greece
Ms Dia Anagnostou of ELIAMEP, Greece

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.