Въпреки че в България Европейската гаранция за младежта е във фаза на активно изпълнение от 2014 г. насам, данните за нивата на достъпа и усвояването ѝ от ромската младеж са оскъдни. Подобна оценка е важна с оглед ползите за ромската младеж като основна целева подгрупа на схемата. На 27 ноември 2019 г., Центърът за изследване на демокрацията бе домакин на конференция на тема „Усвояване и достъп на Европейската гаранция за младежта от ромската младеж в България“. В събитието взеха участие представители на ангажираните държавни институции, неправителствения сектор и бизнеса.

Димитър Димитров, програмен мениджър в Програма „Рома“ към Институт „Отворено общество – София“ откри събитието, подчертавайки връзките между образованието и професионалното развитие. Г-н Димитров изложи позитивните аспекти на включването на ромската младеж в образование, обучение и заетост: ограничаване на настоящите тенденции към спад в броя на студентите в България, както и подобряване на бизнес средата и адресиране на стереотипите на пазара на труда. Експертът очерта потенциални мерки в образованието и заетостта, и изтъкна първостепенното значение на сътрудничеството между институциите, бизнеса и обществото.

Д-р Лилия Якова, научен сътрудник в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, и Ганчо Илиев, председател на Управителния съвет на Сдружение „Свят без граници“, представиха съвместната инициатива за оценка на достъпа и усвояването на Европейската гаранция за младежта (ЕМГ) от младите роми в България. Д-р Якова обърна внимание на характеристиките и целите на ЕГМ, реформите в институциите и политиките на пазара на труда и на предизвикателствата пред ЕГМ сред ромската младеж. а д-р Якова се фокусира над проблематиките при усвояването на Гаранцията, добрите практики в България и предизвикателствата пред успешното обхващане на младежите роми. Г-н Илиев представи методологията на проведеното изследване и отправи препоръки относно начините за контакт с ромските общности, насърчаване работата на ромските трудови медиатори, повишаване осведомеността на ромската младеж, подобряване на партньорския модел, както и участието на НПО сектора.
Иван Кръстев, експерт по социална политика към Европейския парламент, насочи дискусията към структурните проблеми, оказващи влияние върху ефективността на мерките по ЕГМ. Той очерта най-сериозните проблеми в сферата, сред които трайно високите нива на отпадане от образователната система, сивият сектор в икономиката, заплащането на социалните услуги, липсата на качествена политика за доходите, и др.

Наталия Дичева, главен експерт в дирекция „Европейска интеграция и европейски проекти“ към Българската търговско-промишлена палата, представи няколко проекта, по които са създадени онлайн платформи за повишаване на професионалната квалификация на младежите в области като предприемачество, бизнес мениджмънт, онлайн търговия и т.н.

Накрая, Димитър Димитров сподели случаи от своята практика на терен и подчерта три сфери за инвестиция на средства и усилия: образование и кариерно развитие, многообразие на работното място и младежки нагласи. Той призова  отговорните институции да повишават ангажираността си към проблемите на младежкото развитие.

По време на дискусията, представители на дирекция „Бюро по труда“ (ДБТ) засегнаха темата за нивото на грамотност и невъзможността за усвояване на информацията относно предоставяните от тях услуги, за негативната нагласа към Дирекцията и за нуждата да се разчупи настоящият модел на информиране чрез по-активна теренна работа в общностите. Те представиха още нови практики за менторство на младежи и за семейно трудово консултиране, които предстои да бъдат въведени в работата им. Подчертана бе нуждата от мотивация, а не от виктимизация на младите хора, от популяризиране на добри практики и успешни истории, и от изграждане на основа от знания и умения. Споделена бе успешна практика на Посолството на Швейцария в България в дуалното обучение, обхванала 4000 младежи в цялата страна. Други добри практики бяха идентифицирани в Стара Загора и Пловдив.