Skip to main content

Управление на енергийния преход за по-добра енергийна сигурност в Европа

Париж, Франция
Участници

Управлението на енергийния преход в Европа все още се случва главно “отгоре-надолу” и с няколко изключения отделните държави следват приоритетите на ЕС по отношение на създаване и прилагане на енергийни и климатични политики, вместо да си поставят свои собствени амбициозни цели и задачи. Много държави, особено в Централна и Източна Европа, трябва да засилят значително прилагането на подхода „отдолу-нагоре“, както и да подобрят участието на по-широк кръг от заинтересовани страни в процесите по взимане на решения, особено на местно и регионално ниво. Усилията за декарбонизация на правителствата трябва да бъдат насочени към увеличаването на общественото възприемане и финансовата достъпност на съответните мерки и политики, за да е сигурно, че енергийният преход ще облагодетелства преди всичко гражданите, местните общности и малките и средните предприятия, а не предимно големите компании. Възникващите практики на потребител-производител (prosumer) изискват важни промени на всички нива - европейско, национално, местно и в отделното домакинство. Въпреки широкото разпространение на тези практики в някои държави (например Германия, Великобритания, Франция, Норвегия и т.н.) политиките и финансовите стимули за промяна в индивидуалните поведения към устойчиви енергийни решения, все още не са достъпни за голяма част от гражданите.

Това са част от заключенията, направени по време на конференцията „Управление на енергийния преход за по-добра енергийна сигурност в Европа“, организирана от Център за изследване на демокрацията на 17 октомври 2019 г. в Париж, Франция. В първата сесия бяха обсъдени общите ползи и предизвикателства на енергийния преход от евроатлантическа гледна точка с фокус върху изграждането на обща енергийна сигурност и транссфера на ключови политически инструменти и ноу-хау. Във втората сесия бяха представени гледните точки към енергийния преход на местните общности с цел да се разберат предизвикателствата и проблемите пред тях, както и да се обсъдят възможни решения, демонстрирани чрез примерни на добри практики. Последната сесия обърна внимание на прогнозите за декарбонизация и съответните им последствия както за гражданите, така и за правителствата. Конференцията включваше и обсъждане на резултати и заключения от проект ENABLE.EU (по програма Хоризонт 2020) и по-специално – управленските практики на взаимодействието между индивидуалните и колективните енергийни решения, както и факторите, които им влияят.

Мелани Кендърдайн, Посланик на Инициативата „Енергийно бъдеще“ и бивш съветник на Министъра на енергетика на САЩ и Директор на Службата за енергийна политика и системен анализ (2013 - 2017 г.), откри конференцията, като обърна внимание на спeшната ситуация с климатичните промени и необходимостта от използване на надеждни научни данни за разрешаване на глобалните предизвикателства. В контекста на декарбонизацията, валидната доскоро концепция за енергийната сигурност основана на добива на нефт, трябва да бъде преформулирана, включително чрез инвестиции в иновации (например технологии за съхранение) и интеграция на възобновяеми енергийни източници. Мелани Кендърдайн също подчерта нововъзникващите геополитически въпроси, свързани с управлението на енергийния преход, като нуждата от ресурси за ресурсно-интензивни зелени технологии и концентрацията в няколко държави на запасите от редки ресурси или нуждата за подсигуряване на веригите за доставки на минерали и метали, необходими за производството на технологии за вятърна или слънчева енергия и технологии за съхранение.

Игнасио Перес-Калдентей, политически експерт в Главна Дирекция Енергетика, увери, че Европейската комисия е наясно с мисията си и предизвикателствата в областта и направи преглед на наличните усъвършенствани политически инструменти (например Националните планове за енергетика и климат). Въпреки че въвеждането на тези инструменти е удовлетворяващо, неотложният характер на проблема става все по-неминуем, заради което Европа трябва да засили и подобри енергийната си стратегическа рамка, като се увери, че никоя държава не изостава в енергийния си преход.

Георгиос Антонопулос, експерт проекти в Съвместния изследователски център на Европейската комия, подчерта нуждата от основани на науката и доказателствата решения спрямо рисковете от декарбонизацията и децентрализацията, най-вече по отношение на социалните измерения на прехода, в обхвата на които попадат и проблеми както като енергийна справедливост и енергийната бедност, овластяване на потребителите и местните общности и по-добра сигурност на доставките.

Стивън Юле, вицепрезидент на Глобален енергиен институт към Търговската камара на САЩ, представи подробно употребата на Индекса за рисковете пред енергийната сигурност на САЩ като инструмент, който подпомага политическите решения в една динамична глобална и национална среда, като в същото време подчерта трудността да се предвидят бъдещите развития, както и необходимостта съответните концепции да се променят, за да се адаптират към новите рискове вследствие въвеждането на нови технологии и тяхната зависимост от специфични ресурси.

Тим Гулд, Началник на отдел “Перспективи пред предлагане и инвестиции“ в Международната агенция по енергетика, отбеляза, че зависимостта на Европа от традиционни горива ще претърпи сериозен спад в следващите десетилетия, но предупреди, че нито националните, нито европейските притеснения относно нефтената и газовата сигурност няма да изчезнат с политиките за енергиен преход. В същото време, по-високите дялове на различни възобновяеми енергийни източници са повишили нуждата от гъвкавост и изискват реформи в осигуряването на инвестиции за електроцентрали, мрежи и съхранение на енергия, както и управление на търсенето от страна на потребителите.

Карина Стандал, старши изследовател в Център за международни климатични изследвания, представи факторите, които подтикват промяната от консуматор в потребител-производител (т.е. консуматор, който произвежда енергия), подчертавайки, че енергийният преход преминава отвъд технологиите и включва промени в начина на живот и енергийно образование на потребителите. На база на констатации и заключения от наскоро завършено изследване в рамките на проект ENABLE.EU (Хоризонт 2020), тя подчерта, че енергийните политики в повечето случаи пренебрегват равенството на половете и социалната диференциация вместо да се стремят към мерки, които да привлекат разнородни групи хора. Също така политиките трябва да осигурят икономическа подкрепа за намаляването на високата първоначална цена при въвеждането на децентрализирани решения за производство на електроенергия, например чрез т.нар. „слънчеви заеми“.

Мари Дегремон, ръководител проекти в Звеното за стратегии и прогнози към Министър-председателя на Франция (France Stratégie), акцентира върху силната централизация на френската институционална рамка, която изисква и дългосрочна политическа ангажираност, за да бъдат успешни съответните политики. Тя сподели наблюдението си, че във Франция проектите за енергиен преход на местно ниво се осъществяват предимно под формата на проекти за местно икономическо развитие, а не като проекти с насоченост към околната среда, което им позволява да спечелят подкрепа от всички заинтересовани страни.

Тодор Галев, старши анализатор в Център за изследване на демокрацията, обобщи седем основни проблема и ограничения в управлението на енергийния преход, идентифицирани при анализа на девет европейски държави в рамките на проект ENABLE.EU и представени накратко в нарочен Полиси брийф на Центъра за изследване на демокрацията, посветен на темата. Най-сериозните проблеми са: а) нестабилният политически ангажимент към стратегическите цели и задачи на местно, регионално и национално ниво, б) неефективната координация, която води до фрагментираност на компетенциите, юрисдикциите и средствата, и в) административните бариери и недостиг на човешки ресурс в публичната администрация. За да се преодолеят съществуващите затруднения в управлението, държавите и европейските институции се нуждаят от по-всеобхватни и лесноразбираеми инструменти за мониторинг на политиките отвъд Националните планове за енергетика и климат или Националните планове за действие в областта на енергията от възобновяеми източници, които да позволят оценка на сложните развития в политиките за енергиен преход, както и действителния прогрес и факторите определящи качеството на управление на всички нива – местно, регионално, национално и европейско.

Виеран Пиршич, основател на Хърватския панел за изменение на климата Eko Kvarner, представи стратегията и постиженията на местната общност при превръщането на остров Крък (Хърватия) в първия въглеродо-неутрален и енергийно независим европейски остров, като подчерта необходимостта от интегрирано устойчиво развитие, водено от общностите, като посочи практически примери за разрешаването на предизвикателства в транспорта, възобновяемата енергия, управлението на отпадъците и гражданското участие.

Лудвиг Карг, председател на Международната мрежа за управление на околната среда, припомни, че за да успее енергийният преход, е от изключително значение да бъдат разбрани нуждите и мотивите на потребителите, включително да се възползваме от широкоразпространените практики на споделена икономика за целите на енергийните политики. Като пример той даде създаването на регионални финансови институции за енергийна ефективност, които набират средства от местните общности, малките и средни предприятия и публични институции, и ги реинвестират на регионално ниво в мерки за енергийна ефективност, като по този начин осигуряват печалба за акционерите и облагодетелстват местните общности или индивидуални техни членове.

Хасан Озкоч, заместник генерален секретар на Средиземноморската асоциация на енергийните регулатори, подчерта важността на независимите национални регулатори за осигуряване на гъвкавост на енергийните мрежи и надеждност на доставките - двата основни фактора, които правят енергийния преход възможен. Той обърна внимание на нуждата от синхронизиран и съвместен регионален подход за постигане целите на енергийния преход и насочи вниманието към основните бариери пред инвеститорите в средиземноморския регион - например отсъствието на стабилни национални законови рамки, липсата на информация за формиране на пазарните цени, значително субсидиране на цените, както и липса на прозрачен и недискриминационен достъп до мрежите.

Томас Пелерин-Карлин, директор на Енергийния център на Институт „Жар Делор“, подчерта важността от сближаване на интересите, като напомни, че във френския контекст това много често означава силна връзка между вземащите политическите решения и интересите на наследения енергиен сектор, което създава предизвикателства и проблеми пред планирането и изпълнението на политиките за енергиен преход в страната. Още повече, че френската политическа среда за взимане на решения, често се определя като несъвместима с принципите за дългосрочно стратегическо планиране.

Накрая, Стиджн ван Хюмелн, управляващ директор на белгийския офис на Cambridge Econometrics, представи няколко сценария за енергиен преход, като заключи, че амбициозните политически мерки за участие на домакинствата могат да доведат до значителен принос за намаляването на емисиите от парникови газове – най-вече чрез увеличаване и внедряване на възобновяеми енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност в Европа. Все пак, приносът на домакинствата не е достатъчен за достигане на климатичните и енергийни цели на ЕС; необходими са освен това допълнителни политически мерки, насочени към други области на икономиката (например енергийния сектор). От гледна точка на финансовата достъпност, резултатите от моделирането доказват, че ниско-доходните домакинства могат значително да се облагодетелстват, ако се обърне сериозно внимание на въздействията от принципите на справедливо разпределение в политиките, както и на механизмите на държавно финансиране.

Последвалите дискусиии затвърдиха впечатлението, че подходите „отдолу-нагоре“, например като този, приложен на остров Крък, допълват подхода на европейските политики „отгоре-надолу“ и са от съществено значение за насърчаване на енергийния преход на общностно ниво и за увеличаване на неговото въздействие.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.