Skip to main content

През последните десет години, естеството на корупцията и съответно програмата за антикорупционна политика в Югоизточна Европа претърпяха промени. Политическата корупция заменя дребните подкупи като основна грижа за национални и международни реформисти и като една от водещите причини за повечето обществени и икономически щети в една държава. Досегашният фокус върху хармонизирането на националното законодателство с международните стандарти вече е изместен от акцент върху неговото спазване. През 2012 г. Европейската комисия прие нов подход към политиката за разширение, който поставя върховенството на закона, борбата с корупцията и съдебната реформа в основата на процеса. За да отговори на новите приоритети на политиката на ЕС, Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа (SELDI) и Македонската платформата за борба с корупцията разработиха и приложиха подход, базиран на гражданското общество за наблюдение и борба с корупцията, който дава нови насоки и помага на политиците да разбират проблема по-добре.

Директорът на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, Руслан Стефанов, представи най-новите резултати от доклада „Скрита власт: оценка на корупцията и скритата икономика в Югоизточна Европа“, подготвен от SELDI - най-голямата местна инициатива за добро управление в Югоизточна Европа - в панелна дискусия в Института за върхови международни изследвания в университета, „Джонс Хопкинс“ на 17 октомври 2016 г. Според г-н Стефанов, резултатите от последното изследване на нивата на корупция в страните от Западните Балкани и Турция, които показват че нито една от държавите в региона не е постигнала устойчив напредък в изграждането на антикорупционното законодателството. Нещо повече, въпреки усилията за изпълнението на технически решения за подобряването на функционирането на правоприлагащите органи, най-вече с подкрепата на ЕС, случаите на корупция продължават и дори в някои случаи се срещат по-често. Като цяло, това довежда до бавния спад в административните нива на корупция, за сметка на намаляващата обществена подкрепа за реформи и на спада на доверие в националните и европейските институции.

Мартин Владимиров, енергиен анализатор в Икономическата програма на ЦИД, подчерта, че едно от най-слабите звена в управлението на страните от Югоизточна Европа, е управлението на енергийния сектор. Г-н Владимиров допълни, че устойчивите практик за завладяване на ключови институции в енергийния сектор се отразяват в по-сериозни рискове за енергийната сигурност, свързани с прекомерната зависимост от вноса на енергия; зависимостта от ограничен брой доставчици на енергия; високите нива на енергийната бедност; неустойчивите нива на енергийната интензивност и на търсене. Той добави, че корпоративното управление на държавните предприятия (ДП) се характеризира с политическа намеса в мениджмънта им; непрозрачни процедури за набиране на персонал; преобладаващо влияние на партийните връзки; конфликт на интереси; и ограничена прозрачност на управлението и отчетността. НПО-та и правителствата трябва да обърнат внимание на няколко червени лампи при тяхното управление: неблагоприятните финансови показатели на държавните предприятия, дълговата им експозиция, и обществените поръчки, които дават приоритет на свързани компании, особено в изграждането на често ненужна инфраструктура.

От ляво на дясно: Мартин Владимиров, енергиен анализатор, Икономическа програма, Център за изследване на демокрацията, Руслан Стефанов, директор, Икономическа програма, Център за изследване на демокрацията и д-р Даниел Сървър, академичен директор, Институт за върхови международни изследвания в университета „Джонс Хопкинс“
Руслан Стефанов, директор, Икономическа програма, Център за изследване на демокрацията
Мартин Владимиров, енергиен анализатор, Икономическа програма, Център за изследване на демокрацията

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.