През последните десет години, естеството на корупцията и съответно програмата за антикорупционна политика в Югоизточна Европа претърпяха промени. Политическата корупция заменя дребните подкупи като основна грижа за национални и международни реформисти и като една от водещите причини за повечето обществени и икономически щети в една държава. Досегашният фокус върху хармонизирането на националното законодателство с международните стандарти вече е изместен от акцент върху неговото спазване. През 2012 г. Европейската комисия прие нов подход към политиката за разширение, който поставя върховенството на закона, борбата с корупцията и съдебната реформа в основата на процеса. За да отговори на новите приоритети на политиката на ЕС, Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа (SELDI) и Македонската платформата за борба с корупцията разработиха и приложиха подход, базиран на гражданското общество за наблюдение и борба с корупцията, който дава нови насоки и помага на политиците да разбират проблема по-добре.
Директорът на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, Руслан Стефанов, представи най-новите резултати от доклада „Скрита власт: оценка на корупцията и скритата икономика в Югоизточна Европа“, подготвен от SELDI - най-голямата местна инициатива за добро управление в Югоизточна Европа - в панелна дискусия в Института за върхови международни изследвания в университета, „Джонс Хопкинс“ на 17 октомври 2016 г. Според г-н Стефанов, резултатите от последното изследване на нивата на корупция в страните от Западните Балкани и Турция, които показват че нито една от държавите в региона не е постигнала устойчив напредък в изграждането на антикорупционното законодателството. Нещо повече, въпреки усилията за изпълнението на технически решения за подобряването на функционирането на правоприлагащите органи, най-вече с подкрепата на ЕС, случаите на корупция продължават и дори в някои случаи се срещат по-често. Като цяло, това довежда до бавния спад в административните нива на корупция, за сметка на намаляващата обществена подкрепа за реформи и на спада на доверие в националните и европейските институции.
Мартин Владимиров, енергиен анализатор в Икономическата програма на ЦИД, подчерта, че едно от най-слабите звена в управлението на страните от Югоизточна Европа, е управлението на енергийния сектор. Г-н Владимиров допълни, че устойчивите практик за завладяване на ключови институции в енергийния сектор се отразяват в по-сериозни рискове за енергийната сигурност, свързани с прекомерната зависимост от вноса на енергия; зависимостта от ограничен брой доставчици на енергия; високите нива на енергийната бедност; неустойчивите нива на енергийната интензивност и на търсене. Той добави, че корпоративното управление на държавните предприятия (ДП) се характеризира с политическа намеса в мениджмънта им; непрозрачни процедури за набиране на персонал; преобладаващо влияние на партийните връзки; конфликт на интереси; и ограничена прозрачност на управлението и отчетността. НПО-та и правителствата трябва да обърнат внимание на няколко червени лампи при тяхното управление: неблагоприятните финансови показатели на държавните предприятия, дълговата им експозиция, и обществените поръчки, които дават приоритет на свързани компании, особено в изграждането на често ненужна инфраструктура.
