Skip to main content

Руското икономическо влияние в Централна и Източна Европа: стратегическите уязвимости в условията на хибридна война

13:30

През последното десетилетие Русия прави опити да засили икономическото си и политическо влияние в Централна и Източна Европа като използва редица похвати. Това е основният извод на доклада „Кремълският наръчник: руското влияние в Централна и Източна Европа“, плод на съвместната работа на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). Докладът бе представен на международна конференция в София, организирана с подкрепата на Отдела за публична дипломация на НАТО на 28 ноември 2016 г.

Д-р Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията, откри конференцията, като подчерта, че най-важният фактор, улесняващ използването на руското икономическо влияние за политически цели в петте държави обект на доклада – Сърбия, Унгария, Латвия, Словакия и България, е наличието на дефицити в управлението. Д-р Шентов подчерта, че Кремъл тенденциозно се възползва от тези недостатъци, за да увеличи влиянието си върху правителствата в региона. За да се ограничат негативните ефекти от тази намеса, е необходимо да се работи за по-добро функциониране и независимост на регулаторните органи и за подобряване на антикорупционната политика в страните от Централна и Източна Европа.

В уводните му думи, модераторът на първата сесия на международната конференция Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, отбеляза, че вредното влияние на Кремъл не е проблем единствено на Източна Европа. То е осезаемо и в Западна Европа, тъй като Русия успява да играе умело и да манипулира слабостите на демократичните системи в своя полза.

Според Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, западните лидери не разбират мотивите на Русия и това дава зелена светлина на действията й за подкопаване на демократично-либералните системи в Централна и Източна Европа и на нарушенията й на международното право. По думите му, между 2005 и 2014 г. руското икономическо присъствие в региона варира средно от 10% в Словакия и Унгария до 25% в България. Той представи накратко и основните похвати, които Кремъл използва за подсилване на ефекта от икономическото присъствие в съответните страни от 2007 – 2008 г. насам, на които е все по-трудно да се противодейства. Такъв похват е например възползването от дефицитите в управлението на държавните предприятия в ущърб на последователната държавна политика в ключови сектори като енергетиката, банковото дело, телекомуникациите и големите инфраструктурни проекти. Подходящ пример за това е намаляването на цената на природния газ в Унгария, в замяна на което бе сключена сделката за атомната електроцентрала Paks-2. Чрез намаляването на цената бе гарантирано преизбирането на правителството през 2014 г.

Според Робърт Пшел, изпълняващ длъжността директор на Информационния център на НАТО в Москва, темата за руското влияние се нуждае от по-задълбочен анализ, задачата за извършването на който се пада на неправителствените организации, тъй като по отношение на подобни деликатни теми това би било далеч по-трудно за държавните и висшите правителствени служители. Макар опитите за влияние върху чужди държави да не са нещо необичайно, е важно по какъв начин се осъществяват те и дали съответното правителство се придържа към международните правила. В редица случаи Русия е демонстрирала, че предпочита да не се съобразява с тях и поради това държавите – членки на НАТО активно се стремят да неутрализират руската заплаха. Усилията на Алианса са насочени към противодействие на руската агресия в Източна Европа чрез укрепване на Източния фланг и към разработване на инструменти за отговор на хибридната война, която Русия води в Европа и която след срещата на върха във Варшава, се смята за възможна предпоставка за задействане на член 5 от Договора за НАТО. Г-н Пшел подчерта, че по принцип НАТО се стреми да запази диалога с Русия и да запази Москва като партньор, интегриран в западния политически процес.

Д-р Ирина Клименко, главен икономически съветник в Института за стратегически изследвания „Нова Украйна“, се спря на проблема за руското влияние в Украйна. Специалните интереси в управлението на Украйна са установили система за присвояването на обществени средства, която превръща страната в краен пример за връзката между службите за сигурност и корупцията, описана в „Кремълския наръчник“. Д-р Клименко изтъкна, че елитът на страната използва в своя лична изгода отбранителните и правоохранителни институции и подчерта, че Русия се възползва от огромните социално-икономически предизвикателства пред Украйна и от гражданския конфликт в Донбас, за да дестабилизира вътрешнополитическата й система. Колкото и бавно да протичат реформите в страната обаче, има почва за известен оптимизъм поради предприетите в Украйна ключови стъпки към евро-атлантическа интеграция.

Втората сесия бе председателствана от Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма в периода 2009 – 2012 г. Д-р Мартин Йирушек, преподавател по енергийна сигурност в Университета в Бърно, обобщи основните изводи на публикувано наскоро изследване върху бизнес решенията на „Газпром“ и руската политика. Според него като цяло „Газпром“ действа според търговските си интереси и се стреми да запази пазарния си дял и доминираща позиция на регионалните пазари. Но за разлика от други сходни компании „Газпром” се опитва да променя активно правилата, а не единствено да се възползва от съществуващи пропуски.

Мунир Подумляк, изпълнителен директор на хърватската неправителствена организация „Партньорство за социално развитие“, изтъкна факта, че информацията за използваните от Русия инструменти и за целите на Кремъл е всъщност доста оскъдна. Според него Русия има солиден опит в идентифицирането и експлоатирането в своя полза на слабостите на държавите в региона и извън него. Доминиращо присъствие в местния политически наратив може да се постигне и се постига чрез бомбардиране с фалшиви медийни съобщения, разпространявани в социалните мрежи.

Драган Копривица, изпълнителен директор на Центъра за демократичен преход в Подгорица обясни, че по редица културно-исторически причини голяма част от населението на Черна Гора чувства силна привързаност към Русия. Значителен дял от икономиката се владее от руски фирми, а руските туристи в страната са най-многобройни. До 2014 – 2015 г. обаче Русия не изглежда да се е намесвала пряко във вътрешната политика на страната. Позицията й се променя при кандидатстването на Черна гора за членство в НАТО, когато Русия започва да оказва активна подкрепа на опозиционния Демократичен фронт по време на организираните от тях протести срещу министър-председателя Джуканович и срещу членството на страната в НАТО. По думите на г-н Копривица, кулминацията на руската намеса е била през октомври, при опита за държавен преврат, който според предварителните обвинения е бил организиран от бивши офицери от руското разузнаване в сътрудничество със сръбски националисти.

Руското влияние в Македония бе тема на изказването на Миша Попович, научен сътрудник в Института за демокрация (Societas Civilis). По думите му търговският интерес на Русия в страната е слаб, като се изключат някои инвестиции в енергетиката. Той подчерта обаче, че не трябва да се пренебрегват по-мащабните цели на Русия в Западните Балкани. Тя се стреми да запълни липсата, оставена от ЕС след период 2007 – 2009 г., когато страната не беше поканена за членство в ЕС и НАТО, а Македония на свой ред отстъпва от целта си да подобри управленските си и регулаторни стандарти.

Хесус Перес Триана, журналист на свободна практика и анализатор в областта на сигурността и отбраната, работещ и за списание Letras Libres в Мадрид, се спря на руското присъствие в Испания. Според него се наблюдава проникване на руско влияние в испанската и латиноамериканска медийна среда чрез множество издания, разпространяващи руска пропаганда.

Украйна е най-потърпевшата от руското влияние страна според Оксана Неживенко от Катедрата по финанси в Националния киевски университет. Анексирането на Крим и войната в Източна Украйна са най-видимите аспекти на грубото вмешателство на Русия във вътрешните й работи. По подобие на държавите, анализирани в „Кремълския наръчник“, Русия и тук системно използва недостатъците и корупцията в управлението, за да превземе ключови икономически сектори и да оказва натиск върху правителството чрез енергийната зависимост на Украйна. Правителството, създадено след революцията на Майдан, е предприело редица успешни стъпки, водещи към институционална промяна. Страната вече не внася природен газ от Русия, а от началото на 2016 г. съществува и зоната за свободната търговия между ЕС и Украйна. Украинският парламент е приел пакет от антикорупционни закони, чиято цел е да повишат отчетността и да попречат на масовото присвояване на обществени средства. Остават на дневен ред обаче предизвикателства като твърде сложната данъчна система, която е предпоставка за административна корупция, забавянето на визовата либерализация за ЕС, корупцията в медиите и имуществените декларации на управляващите.

Дискусията бе закрита от Трайчо Трайков със заключението, че макар да не са на мода, ценностите като основа на политиката трябва да бъдат насърчавани, колкото и трудно за осъществяване да е това. Този вид политика представлява най-трайния и стабилен път към преодоляване на недостатъците на управлението и засилване на върховенството на закона.

The Participants in the International Conference 'The Russian Economic Footprint in Central and Eastern Europe: Addressing Strategic Vulnerabilities in Hybrid Warfare', Sofia, 28 November 2016
Dr. Ognian Shentov, Chairman of CSD
Ambassador Ilian Vassilev, a former Bulgarian Ambassador to Russia and Dr. Iryna Klymenko, Chief Economic Adviser and Senior Research Fellow, Institute for Strategic Studies “New Ukraine”
Ruslan Stefanov, Director of the Economic Program at CSD
Robert Pszczel, Director, NATO Information Office, Moscow

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.