Skip to main content

Противопоставяне на радикални послания и идеи, насочени към младежи в онлайн пространството

10:30

Темата за радикализацията, и особено тази за възможността за влияние над младежите чрез крайнодесни послания и идеи в интернет, все още е слабо изследвана в България. В същото време нормализирането на речта на омразата, почти безконтролният поток на информацията (и дезинформацията) в социалните мрежи и липсата на базови навици за медийна хигиена от страна на младежите, ги прави податливи на манипулации от страна на хора и организации с крайни виждания. Младите хора рядко стават обект на изследване – няма достоверна информация кои крайни послания резонират сред тях, по кои канали достигат до тях, колко от тях са склонни да ги приемате и най- вече — как можем да се противопоставим на тези тенденции

В опит да отговори на тези въпроси, като част от кампанията “Намери друг начин”, Центърът за изследване на демокрацията проучва до колко крайнодесните послания се възприемат от младежите у нас и как може да им се противодейства в интернет — там, където са най-често срещани. Анализът се базира на анализ на крайнодесни наративи в страната, тяхното отражение в социалната мрежа Facebook, на национално представително проучване сред 1018 респонденти на възраст 14-19 г., както и на фокус групи с младежи и учители в страната, проведени през 2019 г. Изследването дава основата за разгръщане на кампания както в социалните мрежи, така и в училищата с цел повишаване на устойчивостта на младежите към радикализация. Резултатите от изследването, както и разработените решения, бях представени на 16 юли 2020 г. по време на уебинарът Противопоставяне на радикални послания и идеи, насочени към младежи в онлайн пространството, на който присъстваха 30 представители на държавни институтции, граждански организации, експерти в областта на радикализацията, образованието и безопасния интернет.

Анализът показва, че антиромските послания са сред водещите крайни послания, с което българските младежи (над 70% от тях) се отъждествяват. Подобен процент от респондентите в проучването на Центъра споделят негативно отношение към исляма, както и мненията, че “България е за истинските българи” (73%) и че мигрантите трябва да бъдат спирани на границата “на всяка цена” (63,4%). По-голямата част от подрастващите българи не одобряват повечето видове политическо насилие и агресивни действия, подбудени от омраза. Между 20 и 25% от младежите обаче биха участвали в акции срещу роми и мигранти (например протести срещу ромската престъпност или виджилантизъм срещу мигрантите). Факторите, които влияят както на формирането на нагласите у младите, така и на готовността им да се включват в крайнодесни каузи, са опита им с насилието в училище или квартала, равнището им на информираност по политически теми, доверие в семейството, предишен опит с граждански активизъм по важни социални теми, наред с редица други. Една немалка част от най-уязвимите имат нужда да принадлежат, да канализират недоволството си чрез “активизъм” и да получават утвърждение от социалната си среда.

По време на уебинара бяха обсъдени възможни решения за изграждане на устойчивост у младите към манипулативни или агресивни послания в интернет, каквато е кампанията „Намери друг начин“. Тя комбинира поднасянето на алтернативни послания в социалните мрежи чрез креативно съдържание, с интерактивни уроци в класната стая, които ангажират младите хора по общественозначими теми. Така те изграждат по достъпен и занимателен начин ключови умения като медийна грамотност, разрешаване на конфликти, критично мислене, емоционална интелигентност и събуждане на емпатия и разбиране към “различния“.

Участниците в уебинара обсъдиха определящата роля на специфични фактори в индивидуалното развитие на деца и млади хора, като нормализирането на агресията, насилието и речта на омразата във виртуалния и в реалния свят, липсата на емоционална интелигентност в социалната среда, ролята на семейството и училището в изграждането на устойчивост срещу радикални идеи.

 


Това събитие е финансирано от Фонд „Вътрешна сигурност – Полиция“ на ЕС

 

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.