Skip to main content

Прането на пари и престъпленията срещу финансовата система са често свързани с различни предикатни престъпления, най-вече извършвани от организирани престъпни групи (трафик на хора и наркотици, проституция, оръжия, компютърни престъпления и т.н.). За успешно противодействие е необходим системен подход за събиране на финансова информация за дейността на организираните престъпни групи, по-широко прилагане и тълкуване на съществуващата законодателна рамка, както и увеличаване капацитета на отговорните правораздавателни органи. Около това мнение се обединиха участниците в кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 14 юли 2016 г.

Участниците, между които представители на Националната служба „Полиция“, Държавната агенция за национална сигурност, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Базелския институт по управление, обсъдиха напредъка на България по отношение разследването и предотвратяването на изпирането на пари. Последният доклад на Комитета от експерти за оценка на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа оценява работата на страната позитивно, най-вече що се отнася до съществуващата към днешна дата законодателна и институционална рамка.

Българското законодателството е в съответствие с почти всички европейски и международни норми, но липсата на ефективност при прилагането му води до липса на значими резултати в борбата с изпирането на пари. През последните години се наблюдава тенденция към увеличаване броя на сигналите за изпиране на пари, на наблюдаваните и на новообразуваните досъдебни производства, както и на лицата, изправени пред съда по обвинения за изпиране на пари. Относителният дял на присъдите за това престъпление обаче продължава да е значително по-нисък в сравнение с други видове престъпления. Така например през 2015 г. лицата с влязла в сила ефективна присъда по обвинения за трафик на наркотици са 444, а тези за данъчни престъпления – 88. В същото време при изпирането на пари те са само 4.

Не съществува универсално решение за увеличаване ефективността при разследването и превенцията на прането на пари. Основополагащи обаче са наличието на достатъчен институционален капацитет, вкл. финансов, и човешки ресурси. По отношение на борбата с прането на пари и процеса на отнемане на незаконно придобити активи и имущество е от изключителна важност сътрудничеството между различните звена на държавните институции, както и партньорството с международни организации. Към това се включва и условието за по-ефективна организация и структуриране на държавните органи, с цел избягване на дублиращи функции и изкуствено създаване на деструктивна вътрешно-институционална конкуренция. Процесът по отнемане на незаконно придобитите активи също така трябва да започва в най-ранен стадий и да върви паралелно, а не след приключване на наказателните производства.

The participants at the round table 'Scope and Implications of Money Laundering Activities: Institutional Governance in the Fight against Money Laundering in Bulgaria', 14 July 2016, Sofia
Г-н Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията
Г-н Стефан Карабоев, анализатор в Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията и г-н Атанас Русев, научен сътрудник в Програма "Сигурност" на Центъра
Участниците по време на кръглата маса "Противодействие на прането на пари в България", 14 юли 2016 г., София

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.