Въпреки че икономическото присъствие на Русия в Европа намалява през последните две години, България, заедно със Сърбия, са страните, които са най-склонни да защитават и разпространяват проруски дезинформационни и пропагандни наративи и настроения в Югоизточна Европа. Те служат на Кремъл като ключови центрове за икономическо, политическо и информационно влияние и като оперативна база за руските геополитически амбиции в региона. Икономическото и политическото влияние на Кремъл в България корелира със засилващата се антизападна и антидемократична пропаганда в социалните и масовите медии, посочи д-р Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, на пресконференцията Проруската дезинформация и антидемократичните послания на Кремъл в България в контекста на информационната война, организирана съвместно с Асоциацията на европейските журналисти - България и Factcheck.bg.
Той добави, че значителна част от прокремълската дезинформация се произвежда, разпространява и подкрепя от местни медии или политически и икономически субекти, които служат като посредници или усилват информационното влияние на Кремъл. За да постигне външнополитическите си цели, Кремъл прилага инструментите за завладяване на държавата, включително на медиите в България, като използва и засилва съществуващите управленски дефицити. Придобиването на влияние чрез разпространяване на антизападна и антидемократична дезинформация, като използва икономическите и политическите си връзки в медийния сектор, е много предпочитана тактика, използвана от Кремъл за увеличаване на външното му влияние. Сред причините, които улесняват проникването на дезинформацията в България и които руското правителство подсилва с действията си, са неефективните регулаторни и контролни институции, скритото или незаконно финансиране на медиите и „агентите за влияние“, намаляващите нива на медийна свобода, незаинтересоваността на технологичните платформи и европейските институции, ниската медийна грамотност, занижените журналистически стандарти, широко разпространената сред населението подкрепа за конспиративните теории и не на последно място – използването на социалните медии като основен източник на новини.
Поради високата си податливост на антидемократични дезинформационни наративи, България трябва да даде приоритет на разработването на дългосрочна стратегия, подкрепена с правни и финансови инструменти за повишаване на медийната грамотност на населението. Освен това деполитизирането и повишаването на капацитета на държавните институции в областта на националната сигурност за своевременно идентифициране и анализиране на нелегитимно чуждестранно икономическо, политическо и информационно влияние е крайно необходима стъпка за справяне с прокремълската, антиевропейската и антинатовската пропаганда.
Доц. Ралица Ковачева, главен редактор на Factcheck.bg, допълни, че това е дълбок структурен проблем в българската медийна среда, който прави работата по разкриване на дезинформацията още по-трудна. Става дума за съзнателно и целенасочено разпространение на невярна или подвеждаща информация, както и за усилване на наративите на Кремъл. Освен това е налице „нискокачествена среда“, съставена от огромен брой copy-paste сайтове, в която е невъзможно да се улови следата на това откъде идва нещо и къде се разпространява.
„Руската дезинформация разчита на множество наративи понякога противоречащи си един с друг, за да създаде екосистема, която е подходяща среда за дезинформация“, заяви Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти – България. „Тази цел се постига и чрез атака срещу медиите“, добави той.
Ирина Недева от Асоциацията на европейските журналисти – България обясни, че на практика дезинформацията хвърля много сериозно ръкавица към журналистическия труд и към разбирането за журналистическата професия. „Трябва да сме наясно какво се случва вътре в самите медии. Много хора се опитват да ни кажат, че всичко е пропаганда, че това е просто борба между различни интерпретации. Това на практика обезсмисля работата на журналистите. Ето как политическите лидери или чужди държави могат да разрушат демократичните основи на обществото, защото ако се откажем от ролята на журналистите и признаем, че всичко е само въпрос на мнения, това ще бъде краят на журналистиката“, допълни тя.
Видео от пресконференцията на сайта на Българска телеграфна агенция
