Skip to main content

Пресконференция: Корупция и антикорупция в България (2011 – 2012)

Г-жа Регине Шуберт, Директор на Фондация Фридрих Еберт за България, благодари на Центъра за изследване на демокрацията и на екипа, събрал последните СМК данни и създал публикацията. Тя подчерта важността на темата за корупцията, която се отбелязва и в последния доклад на ЕК, който ясно отчита необходимостта от повече резултати в България в областта на мониторинга и противодействието на корупцията. Д-р Пенчо Хубчев, Координатор проекти, Фондация Фридрих Еберт за България, отбеляза, че корупцията е втория най-сериозен проблем в България, след върховенството на закона. Г-н Хубчев изложи тезата, че въпреки многобройните комисии и държавни структури, чиито предмет на дейност е борбата с корупцията, българското правителство не съумява да покаже реални резултати.

Г-н Александър Стоянов, Директор по научната дейност, Център за изследване на демокрацията, представи основните данни и резултати от СМК. Той отбеляза, че представената публикация предоставя ретроспективен анализ върху мониторинга на корупцията за периода от 1998 г. - 2012. Главният извод е, че макар основната тенденция да е към намаляване на корупцията в разглеждания период, нейното равнише остава сравнително високо и към 2012 г. със средномесечен брой на корупционниите сделки – около 150,000. Данните показват, че през годините, различните правителства не са съумели да изградят систематично противодействие на корупцията – анти-корупционните мерки биват политизирани и силно повлияни от моментната динамика на средата. Администрацията остава основния инициатор на корупционни сделки, докато съпротивата от страна на населението намалява. Политическите назначения в системата на държавната администрация, от друга страна, спират ефективното разследване на корупционни практики.

Г-н Руслан Стефанов, Директор на икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията, отбеляза, че в исторически контекст през 2012 г. са отчетени най-ниските равнища на корупция при бизнеса. Практически погледнато, обаче най-същественото намаление на корупционния натиск върху бизнеса и съответно – на корупционните практики са се случили през 2007 г., при влизането на страната в Европейския съюз. Това показва, че единствено и само радикални реформи в административните структури, каквито се случиха през 2007 г., например в митниците в България, водят до ефективни резултати. Г-н Стефанов подчерта и засилването на фокуса върху мониторинга и противодействието на корупцията, като основен приоритет в контекста на Европейския съюз. От 2013 г. Европейската комисия започва публикуването на редовен корупционен мониторинг за всичките 27 страни-членки.

Г-н Филип Гунев, Старши анализатор към Европейската програма на Центъра за изследване на демокрацията, направи преглед на мерките за противодействие на корупцията. Две основни области са идентифицирани като приоритетни в борбата с корупцията. На първо място е необходима административна реформа, която да бъде предпоставка за изграждането на една професионална държавна администрация, защитена от политизацията на сегашните структури, и чието ръководство не се сменя на всеки четири години. На второ място е разследването на корупцията, за което България има много нисък капацитет. Липсват ефективни механизми за развитие на разледващите органи, както и капацитет за разследване на финансови престъпления. 

 

CSD Brief No 35: Корупция и антикорупция в България (2011-2012) 

 

Медийно отразяване

 

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.