Skip to main content

Най-разтърсващите терористични престъпления на ИДИЛ в Европа, включително атаките от 2015 г. в Париж и 2016 г. в Брюксел, включват лица, които в миналото си са били замесени в организирана престъпност, а впоследствие са станали част от редиците на най-успешната терористична организация в света. За да се противопостави на заплахата, идваща от връзката между престъпността и тероризма в Европа, GLOBSEC, заедно с екип от водещи експерти по тероризъм от 11 европейски държави (включително Центъра за изследване на демокрацията), изследва наличието на криминално минало при 350 лица, арестувани за тероризъм през 2015 г.

Основните заключения на проучването, както и възможности за предотвратяване на радикализацията и насилствения екстремизъм в Европа и в България, бяха обсъдени по време на кръгла маса на тема „От престъпници към терористи и обратно? Тенденции в Европа“, проведена в Центъра за изследване на демокрацията на 9 юли 2019 г.

Виктор Суч, проектен координатор в Globsec, направи обзор на резултатите от проучването, което стъпва на база данни от 349 арестувани лица, докладвани на Европол през 2015 г., 310 от които са обвинени в тероризъм. Анализирани са над 120 променливи, между които социално-демографския профил на тези лица, пътищата на радикализация, проблемите с психичното здраве, криминалното минало на задържаните. Данните са събрани главно от отворени източници като медии, както и от съдебни дела и предоставена от национални институции информация (прокуратура, полиция, и др.). Данните позволяват обособяването на типичен профил на европейския джихадист: от мъжки пол, на средна възраст от 34 години, гражданин на ЕС (роден в ЕС или натурализиран), а в много от случаите - безработен и с ниско образование.

Докладваните от самите задържани причини за радикализация включват чувство за дискриминация и незачитане на мюсюлманската култура от страна на Западната цивилизация. Радикализацията не е бърз процес и е отнела над 4 години за повечето изучавани случаи. Анализът се фокусира главно върху взаимовръзката между криминалните дейности и радикализацията, като разликата в броя на извършените дребни и тежки престъпления е много малка, което от своя страна оборва възприетото мнение, че основно дребните престъпления водят до тероризъм. Същевременно финансирането на терористичните действия има най-вече законен произход – социални помощи, заплати и спестявания. Изследването стига до заключението, че няма ясна взаимовръзка между престъпността и тероризма.

Росица Джекова, директор на Програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията, постави на дискусия предизвикателствата пред превенцията на радикализацията и насилствения екстремизъм в българския контекст. Тя подчерта необходимостта от по-добро разбиране на факторите на уязвимост, които допринасят за процеса на радикализация, като подчерта взаимовръзката между индивидуалната податливост и достъпа до среда, в която се разпространяват екстремистки послания и идеологии (в и извън интернет пространството), както и директния контакт с вербовчици от терористични организации.

Онлайн пространството заслужава спешно внимание в това отношение – младежите в България са все по-изложени в социалните медии на вдъхновено от крайнодесни идеи съдържание, а насилието и езикът на омразата се превръщат в норма. Росица представи данни от ново проучване, което изследва уязвимостта на младите към подобни послания, което се основава на наблюдения в социалните медии и национално представително проучване сред младежи на възраст между 14 и 19 години. То показва, че онлайн се създават „ехо стаи“, които разпалват поляризацията, а демонизирането на „другите“ прелива свободно в обществения дискурс и се превръща в норма. Над 30% от младите хора са били изложени онлайн на съдържание, проповядващо омраза или насилие, но обезпокоителна част от тях не го възприемат за неуместно. Одобрението на крайнодесни послания е дори по-разпространено и достига 70%. Възможни мерки за превенция на задълбочаване процесите на противопоставяне и радикализация са промяната на онлайн дискурса и предлагането на позитивни, алтернативни послания и поле за конструктивно действие на младите хора, както и насърчаването придобиването на базови умения и критично мислене у тях чрез интерактивни кампании в социалните медии, както и включването на учителите в процеса на превенция.

Участниците в кръглата маса обсъдиха възможните изводи за политиките и практиката, и заключиха, че подходящото идентифициране и солидните доказателства са от изключително значение за определянето на правилното противодействие.

По време на кръглата маса „От престъпници към терористи и обратно? Тенденции в Европа“, 9 юли 2019 г., София
Виктор Суч, проектен координатор в Globsec
Росица Джекова, директор на Програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията
[Translate to Български:] The participants of the round table 'From Criminals to Terrorists and Back? Evidence from Europe', 9 July 2019, Sofia
Алвин Томсън, Икономически служител, Посолство на САЩ в София

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.