Skip to main content

Осми годишен обществено-политически форум срещу корупцията

23:00

Осмият обществено-политически форум за противодействие на корупцията се проведе на 21 март 2006 г. в резиденция "Бояна", София. Форумът беше открит от д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията. Д-р Шентов открои трите основни момента в представения по време на събитието седми Доклад за оценка на корупцията „Антикорупционните реформи в България на прага на членството в Европейския съюз”: европейския контекст на проблема корупция, който изисква дълбока и системна реформа с цел изпълнение на критериите за членство в ЕС; изследването на връзката между корупцията и организираната престъпност и разглеждането на публично-частните партньорства като ключов ресурс за противодействие на корупцията.

В своето обръщение към участниците във форума, г-н Джон Байърли, посланик на САЩ в България заяви, че правителството на САЩ силно подкрепя кандидатурата на България за членство в ЕС и американското и българското правителство са и ще продължават да бъдат партньори в борбата с корупцията, организираната престъпност и трафика на хора. Посланик Байърли подчерта, че решаването на предизвикателствата на корупцията са в ръцете единствено на българското правителство и общество, докато Съединените щати могат да помогнат с подкрепа и съвет. Той препоръча на българското правителство ефективно прилаганите в САЩ мерки срещу корупцията като отказ на протекция на корумпирани служители и безпристрастна преценка на доказателствата в съдебното преследване. Посланик Байърли подчерта, че много важен аспект от влиянието на корупцията е подкопаването на общественото доверие в институциите. В тази насока е необходима промяна в обществените нагласи, която може да се постигне чрез по-голяма прозрачност, активно сътрудничество с неправителстваните организации, медиите и цялото общество, които трябва да изискват повече отговорност от страна на правителството за изкореняване на корупцията.

Г-н Александър Стоянов, директор на Витоша Рисърч, представи основните изводи от Доклада за оценка на корупцията и очерта тенденциите в корупционната обстановка в България от 1998 г. до днес с акцент върху развитието ú през 2005 и 2006 г. Според представените от него данни гражданите са станали по-малко податливи към корупционен натиск. Същевременно, след постигнат минимум от 80,000 корупционни сделки средномесечно през март 2004 г., през последните две години се забелязва връщане на реално осъществените корупционни сделки в България към по-високите им равнища от периода 1999-2001 г. Средномесечният брой на измерените и осъществени корупционни сделки през 2005 г. е 120,000 – 130,000. Г-н Стоянов подчерта, че „меките” мерки за борба с корупцията са изчерпили своята ефективност и трябва да се премине към по-твърди мерки като промяна в законодателството и прозрачно функциониране на администрацията, улесняване на обслужването на гражданите и изграждане на публично-частни партньорства. Особено внимание трябва да се обърне и на политическата корупция, срещу която според авторите на Доклада за оценка на корупцията са предприети много малко мерки, въпреки че тя е особено вредна и е причина за увеличаване на административната корупция в бизнес сектора, най-вече по отношение на области като обществените поръчки, концесиите и др.

В своето изказване пред участниците във форума главният прокурор на Република България г-н Борис Велчев представи акцентите в бъдещата работа на прокуратурата. Според него е нужен нов вид инструментариум за превенция и наказателна репресия срещу корупцията като се отчитат специфичните особености на тази престъпна дейност. Основен порок в противодействието на корупцията е несвоевременното разкриване на корупционните престъпления. Относно корупцията по високите етажи на властта г-н Велчев обоснова необходимостта от създаването на независима служба за борба с ,този вид корупция – идея, за която все още няма законодателна подкрепа. Като по-близка перспектива в тази насока той обяви създаването на специално антикорупционно звено в новата структура на прокуратурата, което ще бъде на пряко подчинение на главния прокурор, както и провеждането на операция „чисти ръце” в съдебната власт, насочена срещу вътрешната корупция. Първостепенно значение беше отдадено и на отварянето на прокуратурата към обществото, както и на съдействието на българското общество за борбата с корупцията.

Г-н Румен Петков, министър на вътрешните работи и председател на Комисията за превенция и противодействие на корупцията, направи преглед на постигнатото от българското правителство в областта на борбата с корупцията. Той посочи важността на приетата на 12 януари 2006 г. Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г., както и Програмата за нейното изпълнение, изготвени с активното участие на български неправителствени организации. Стратегията предвижда по-голяма отчетност на държавната администрация, увеличаване на прозрачността и предотвратяване на корупционните практики. Г-н Петков заяви, че Министерството на вътрешните работи има достатъчно политическа воля и ще продължава да извършва проверки на заподозрени в корупция държавни служители и да си сътрудничи с останалите власти за по-бързо и ефективно решаване на случаите.

Г-жа Екатерина Михайлова, народен представител и заместник-председател на парламентарна група “Демократи за силна България”, изрази безпокойството си от бавните промени и продължаващите действия на организираната престъпност. Според нея предприетите законодателни мерки от последния доклад на Европейската комисия до сега не са достатъчно ефективни, особено по отношение на промените в Конституцията. Депутатските имунитети продължават да се използват за злоупотреба с права и е необходимо приемането на ново законодателство, въвеждащо етични норми и предвиждащо съответните санкции при неспазването им.

Гледната точка на бизнеса беше представена от г-н Левон Хампарцумян, председател на УС и главен изпълнителен директор на Булбанк УниКредит Груп. Според него най-важната задача на политиците е да намалят потенциала за корупция, т.е. да са обърне основно внимание на превенцията. Този метод за справяне с проблема би бил много по-ефикасен и евтин, отколкото борбата с последствията от корупционните престъпления. Г-н Хампарцумян също така подчерта, че България не трябва да залага и разчита на помощ от външни институции в противодействието на корупцията, защото мотивацията и ефективните мерки в тази насока могат да бъдат само на българското общество.

По време на дискусията г-н Асен Дюлгеров, адвокат, подчерта, че в страната се създава благоприятна корупционна среда при наличието на високи бюджетни излишъци и дискреция на правителството за преразпределението им, без санкция на Народното събрание. Според него трябва да бъдат извършени още промени в Наказателния кодекс, съответстващи на европейската практика, както и да се създадат по-модерни институции за по-бързи производства на гражданските дела. Внимание трябва да се обърне и на непрозрачното партийно финансиране.

Г-н Цветан Манчев, подуправител на Българска народна банка, акцентира върху извода, направен в Доклада за оценка на корупцията, че корупционните практики рязко намаляват в сферите, където има засилена конкуренция, например при банките. В този контекст той препоръча в подобни доклади да има повече примери за добри практики, от които да се изведат и механизмите за превенция на корупцията.

Постоянният представител на Международния валутен фонд в България, г-н Джеймс Роуф, също демонстрира загриженост от проявите на явлението корупция, които се явяват в тежест както за бизнеса, така и за обикновените граждани, особено на фона на ниската конкурентоспособност на българската икономика и увеличаващият се търговски дефицит на страната. Според него трябва да се търси по-голяма ефективност по отношение на работата на публичния сектор, чрез например намаляване на персонала за сметка на по-добро заплащане на държавните служители, увеличение на прозрачността и постигане на конкретни резултати във важни области за подобряване на конкурентоспособността на икономиката, като въвеждане на единен електронен търговски регистър и др. Това ще намали загубите за бюджета и ще увеличи ефективността на публичните услуги.

Според г-н Стамен Тасев, изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите, борбата с корупцията отнема време и затова отношението и на следващото поколение към проблема трябва да бъде променено чрез часове по бизнес етика в учебните програми. Г-н Тасев препоръча и намаляване на плащанията в брой, което ще гарантира по-голяма прозрачност на транзакциите.

Г-н Паскуале Фераро, бивш заместник-генерален директор на Международната организация за правно развитие и консултант на Програмата на ООН за развитие даде висока оценка на Системата за мониторинг на корупцията, разработена от Витоша рисърч и Центърза за изследване на демокрацията. Той подчерта, че тя има международно признание, приета и адаптирана е в още седем държави от региона и е призната от Организацията на обединените нации. Според него България трябва да продължава да търси и да се учи от най-добрите практики и да развива публично-частното партньорство в тази насока.

Г-н Филип Димитров от парламентарната група на ОДС заяви, че конфликтът на интереси във висшите етажи на властта е най-важният проблем от гледна точка на политическия дневен ред. Важността на превенцията на явлението корупция беше още веднъж засегната и от г-н Божидар Божинов, председател на Българската търговско-промишлена палата. Според него липсва дискусия и консултации между правителството и браншовите организации, което води до вземането на погрешни решения и приемането на неадекватни закони.



Затвореността на процеса за вземане на важни политически решения беше критикувана и от гледна точка на местната власт в лицето на г-н Цветан Цветанов, заместник-кмет на София. Г-н Атанас Атанасов, член на Парламентарната комисия за борба с корупцията, отбеляза, че за да може комисията да върши ефективно своята работа тя би следвало да се председателства от опозицията и да не бъде изградена на пропорционален принцип. Г-н Гиньо Ганев, национален омбудсман на Република България, фокусира вниманието на участниците върху нуждата от по-строг не само парламентарен, но и граждански контрол върху дейността на изпълнителната и законодателната власт в България. Според него трябва да се промени отношението на обществото и да се стимулира гражданската активност в противодействието на корупцията.
 

Участниците във форума
От ляво на дясно: г-жа Екатерина Михайлова, Народен представител, Заместник-председател, Демократи за силна България; г-н Джон Байърли, Посланик на САЩ и г-н Борис Велчев, Главен прокурор на Република България
От ляво на дясно: г-н Димитър Абаджиев, Зам.-председател, Парламентарна група на ДСБ; г-н Джеймс Роуф, постоянен представител на Международния валутен фонд в България; г-жа Елиана Масева, Народен представител, ДСБ и г-жа Екатерина Михайлова, Народен представител, Заместник-председател, Демократи за силна България
От ляво на дясно: г-н Иван Григоров, председател на ВКС, г-н Константин Пенчев, председател на ВАС, г-н Борислав Ралчев, парламентарна група на НДСВ, г-н Вилем ван Ее, посланик на Кралство Холандия
Г-н Брад Фреден, съветник по политически и икономически въпроси към Посолството на САЩ (ляво) и г-н Филип Димитров, парламентарна група на ОДС

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.