Skip to main content

На 31 март 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията организира национален семинар, на който представи своя доклад на тема „Трафик на деца сред уязвими общности“. Участници в събитието бяха представители на заинтересовани страни по проблемите на трафика на деца – експерти от Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Агенция „Социално подпомагане“ (АСП), Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) при МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Министерство на външните работи (МВнР), Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЦКБППМН), представители на ромски и неправителствени организации, доставчици на услуги за подпомагане жертвите на трафик и гости.

Семинарът бе открит от д-р Александър Стоянов, Директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията. Д-р Стоянов очерта междуародната инициатива в рамките на която се реализира доклада. Проучването се осъществява в партньорство с организации от Австрия, Италия, Словакия, Унгария, Румъния и Гърция, а Центърът е координатор на проекта и автор на методологията на изследването.

Авторите на доклада Камелия Димитрова и Ива Александрова, старши експерти в Центъра за изследване на демокрацията, представиха събраните емпирични данни за профила на жертвите и факторите на уязвимост, механизмите на въвличане в ситуация на експлоатация и отправиха препоръки за подобряване ефективността на механизмите за обгрижване и подкрепа. Докладът разглежда три специфични форми на трафик на хора: трафик на деца с цел просия, трафик с цел джебчийство и трафик с цел сексуална експлоатация на момчета, както и на проявлението на тези видове трафик сред уязвими ромски общности.

Докладът очертава профилите на жертвите, като най-често жертви на трафик с цел просия стават момичета и момчета на възраст 8-16 години. Официална информация за децата жертви на трафик с цел сексуална експлоатация на момчета липсва, но от проведената работа на терен се установи, че транссексуални лица, които предлагат сексуални услуги на мъже в България и чужбина, стават жертви на експлоатация и насилие. Съдебните решения за периода 2011 – 2013 г. сочат, че сред непълнолетните жертви на трафик за развратни действия, делът на момчетата варира между една пета и една трета, като годишно постъпват между 10 и 14 такива дела. При все това проучването установи, че тези жертви остават извън обсега на усилията за идентифициране на жертви и съответно нямат достъп до подпомагане по механизмите за противодействие на трафик на хора. Докладът очертава и факторите на уязвимост, които превръщат ромското малцинство в група, изложена на особен риск от експлоатация. Проучването подкрепя тезата, че няма културно вкоренени практики, които са предпоставка за уязвимостта на ромите към трафик. По-скоро са налице социално-икономически фактори като бедност, масова безработица и ниско образование, които произтичат от исторически обусловеното социално изключване на ромите. Проучването представя емпирични данни и за механизмите на въвличане и експлоатация на жертвите. Ранните бракове са сред най-разпространената стратегия за въвличане на деца – жертви на трафик с цел дребни престъпления и просия.

Общата препоръка на доклада е, че наличната инфраструктура за социално подпомагане трябва да се анализира с оглед на нуждата от допълнителни структури за подпомагане и закрила на деца, жертви на трафик и насилие. Така на местата, където има кризисни центрове, трябва да бъдат изградени и центрове за подкрепа в общността, центрове за настаняване от семеен тип и семейно-консултативни центрове. Една от конкретните препоръки е да бъдат включени представители на общността в работата на експертните комисии към МКБТХ и НКБТХ.

Наред с препоръките, очертани в доклада, експертите от Центъра предложиха модел за подпомагане на деца-жертви на трафик от ромски произход, със съдействието на услуги, базирани в общността. Моделът предвижда включването на услугите, базирани в общността, в два от етапите на подпомагане на децата жертви. Преди фазата на посрещане на децата жертви на трафик, услугите базирани в общността биха могли да участват активно при оценката на семейната среда с оглед оценка на риска, съставяне на план за действие и предприемане на най-адекватна мярка на закрила. При трайната реинтеграция на жертвите в семейството или в услуга от семеен тип, услугите базирани в общността биха могли да участват активно в наблюдението на реинтеграцията на детето, чрез редовни посещения на семейството/услугата. Услугите, базирани в общността, биха могли да консултират детето и неговото семейство по здравни и социални теми с оглед ефективна социална адаптация и да дават обратна връзка към отделите „Закрила на детето“ за процеса на реинтеграция.

Г-жа Милена Дянкова, експерт в ДАЗД, представи данните на агенцията за 2014 г., според които през изминалата година има 36 случая на деца, жертва на трафик с цел сексуална експлоатация. Основни държави-дестинации на предлаганите сексуални услуги са Гърция, Швеция, Великобритания и Франция. Експертът отчита спад в броя на регистрираните случаи в сравнение с предходни години, но не очерта възможните причини за това.

Представители на две от партньорските организации, участвали активно в провеждането на теренната работа – г-н Ганчо Илиев от „Свят без граници“, Стара Загора, и г-жа Мария Николова от Женско ромско сдружение „Хаячи“ и СКЦ-Нови пазар, споделиха своите впечатления от работата по време на изследването и визиите си как подкрепата за децата жертви може да бъде подобрена. Представителите и на двете организации се обединиха около тезата, че най-ефективни могат да бъдат само тези центрове за комплексни социални услуги, които бъдат базирани в общността и в които работят представители на общността.

Общ извод и препоръка на неправителствения сектор е, че е необходима много повече работа и комплекс от мерки по реинтеграция на децата жертви. Неправителствени организации, които поддържат или работят в кризисни центрове отбелязаха, че на практика кризисният център бива възприеман като „крайна точка в подпомагането“ на жертвите. „Работим усилено с жертвите, понякога постигаме много добри резултати, децата започват да мислят за бъдещето си, за перспектива, но след това те излизат от центъра и се връщат или обратно при семействата си, които са ги експлоатирали преди това, или в институция, в която не получават почти никаква или твърде малка подкрепа. Трябва да обърнем сериозно внимание на дългосрочната реинтеграция“, отбеляза г-жа Лидия Загорова, представител на ЕКПАТ България. Г-жа Загорова сподели още, че в международен план има воля за изграждането на общи процедури за обгрижване, и че е „много трудно да се обясни на партньорите от страни като Италия, Гърция и Холандия защо в България нещата не вървят и защо държавата не знае колко и къде точно са бълграските деца, трафикирани зад граница“.

Допълнителен акцент в дискусията постави г-н Георги Апостолов, координатор на програмата на Фондация „ПИК” за безопасен Интернет, който сподели, че интернет е основен източник на случаи на трафик и че няма система за събиране и обмен на информация за престъплението. Той изрази съмнение всички деца, жертви на трафик с цел сексуална експлоатация за 2014 г. да са само 36, и че тази статистика е резултат тъкмо от несъбирането на обобщени данни от всички заинтересовани институции. Г-н Апостолов завърши изказването си с притеснението, че „трафикът на хора на практика лишава страната ни от човешки капацитет, който предвид демографската картина в страната не можем да си позволим да губим“.

Представителят на Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР г-жа Димитрина Боянова изрази становище, че „Гранична полиция“ няма правомощия да спира правото на свободно движение на граждани на ЕС и че когато едно дете има пълномощно за напускане на страната, подписано от неговите родители или настойници, служителите не могат да направят нищо, за да спрат преминаването. Г-жа Боянова увери, че ГДГП поддържа постоянна връзка с нотариусите, които подписват документацията на децата, но ако проверката установи, че документите са легални, те са длъжни да пропуснат децата. Служителите разполагат с разработен на базата на индикатори въпросник, който цели да установи има ли несъответствие в историите на детето и възрастния и дали не се прави опит за трафикиране на детето. Това обаче не е достатъчно основание да спрат преминаването и така децата биват извеждани от страната.

Г-жа Милена Дянкова от Държавната агенция за закрила на детето отбеляза още, че е необходима много по-усилена превантивна работа от страна на медиаторите, социалните работници, представителите на местните РПУ и всички пряко ангажирани в работата с общността по превенция на факторите, водещи до случаи на трафик. Тя потвърди, че при тях има механизъм за събиране на данни по случаите, който се прилага само когато бъдат сезирани. Г-жа Дянкова информира, че в момента се правят проби на елекронна система, разработвана от МТСП, в която ще бъдат събирани данни от отделите „Закрила на детето“, Центровете за настаняване от семеен тип и останалите социални услуги. В допълнение, експертът от ДАЗД увери, че държавата полага сериозни усилия да бъдат въведени интегрирани услуги, но общините трябва да бъдат активните страни, т.к. планирането се извършва на местно ниво. В отговор, г-н Ганчо Илиев от „Свят без граници“ напомни, че макар да има изградени множество социални услуги, нито една от тях не е базирана в общността и цитира свой колега, определяйки различните видове медиатори като „sms-а на общността“. „Общността няма нужда да й се изпраща sms, а да се работи с нея активно и на място. Каква е ползата от модерните офиси в центъра на градовете, щом никой от махалата няма да отиде да потърси специалистите там? Услугите трябва да са базирани в общността, за да работят“.


Докладът е реализиран в рамките на проекта „Противодействие на нови форми на трафик на деца от ромски произход с участието на общността“ (CONFRONT), финансиран от Програма „Превенция и борба с престъпността“ на Европейската комисия.



Камелия Димитрова (отляво) и Ива Александрова (отдясно), старши анализатори в Центъра за изследване на демокрацията
Участници в семинара
г-н Ганчо Илиев, "Свят без граници"
Г-жа Лидия Загорова, ЕКПАТ България

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.