Skip to main content

На 11 март 2015 г. Центърът за изследване на демокрацията в сътрудничество с Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер“ и Фондация "Отворено общество", Будапеща организира конференция на тема „Медиите като инструмент за завладяване на държавата“.

Д-р Огнян Шентов, председател на Управителния съвет на Центъра, стартира дискусията като отбеляза, че медиите влияят на формирането на политиките в страната и скрити зависимости в тази сфера представляват сериозен вид политическа корупция. Различни сектори в различните страни по различна степен са завладени от частни и олигархични интереси и това създава големи рискове за националната сигурност. Завладяването на държавата, особено в сектора за сигурност, има много директно значение и за състоянието на нашите отношения с партньорите ни както в НАТО, така и в ЕС.

Г-н Кристиян Шпар, директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер“, изрази мнение, че ситуацията със свободата на медиите в България се е влошила. Според проучвания, всеки втори журналист в България е бил обект на натиск от политически и/или бизнес интереси. В резултат, мотивацията да се предлага качествена журналистика е сериозно засегната и вместо средство за информация, медиите се използват като инструмент за преследване на политически цели.

Посланикът на Съединените американски щати, г-жа Марси Рийз, подчерта важността на свободните медии за функционирането на демокрацията. „В една демократична система медиите имат критичната роля да информират гражданите, да бъдат поле за, а понякога и да провокират, открит дебат относно публичните политики. Мисля, че трябва да признаем, че в България има проблем, защото често не се знае чия собственост е определена медия и съответно хората не могат да имат добра представа доколко информацията, която получават е обективна или не“, каза посланик Рийз.

Д-р Мария Йорданова, директор на Правната програма на Центъра, представи правната рамка, регулираща собствеността върху електронните и печатните медии в България. Според нея, въпреки съществуването на процедури за установяването на собствениците и за публичност на информацията, резултатите, са незадоволителни. Липсват механизми за разкриване на капиталите, с които се придобива собствеността и се издържат медиите, а за много от процедурите, използвани за завоалиране на собствеността, не е предвидено противодействие в законовата рамка. Системите за саморегулация имат голям потенциал, но той не се използва ефективно за противодействие на икономическия и политическия натиск. Недостатъците в правното регулиране и саморегулациите създават благоприятни условия за корупционни практики. Социалните медии, които играят все по-важна роля, както и онлайн медиите изобщо не са предмет на правно регулиране.

Проф. д.п.н. Нели Огнянова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ посочи липсата на прозрачност сред медиите като системен проблем, който е свързан и с други сектори и проблеми в обществения живот, като например корупцията в съдебната система. Тя говори за различни методи, чрез които се заобикаля закона и се прикрива собствеността. Една такава практика е вписването на реалния собственик като консултант, което го изважда от обсега на регулаторните проверки. Източниците на финансиране са друг важен фактор за прозрачността на медиите, тъй като там могат да се намерят скрити връзки между привидно несвързани медии, както беше в случая на няколко големи медии, длъжници на Централна корпоративна банка. Проф. Огнянова предложи създаването на регистър на публичните средства, давани за медии, като възможно решение. Също така, голяма концентрация на влияние би могла да се избегне чрез система на двоен контрол, в която медийният регулатор, заедно с Комисията за защита на конкуренцията дава текуща оценка на плурализма на медиите, която няма да е базирана единствено на икономически фактори.

Г-н Тихомир Безлов, главен експерт в Програма Сигурност на Центъра обясни, че има необходимост от обстоен анализ на рекламния и маркетингов пазар, тъй като там се генерират огромни суми, за които не е ясно как се разпределят. Г-н Безлов подчерта, че има натрупана система от връзки и че чрез пиар и социологически агенции се манипулира общественото мнение. Един от начините за това е чрез плащане за мълчание. Една от причините за тези проблеми е технологичната революция, която направи традиционните медии нерентабилни и ги принуди да търсят средства другаде.

Г-н Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии, заяви, че е важно да се измерва и концентрацията на влияние – по официални данни секторът едва ли ще се характеризира като монополизиран, но собствеността не отразява в пълна степен реалния контрол върху медиите. Адресирайки източниците на финансиране, Лозанов предложи за обсъждане повторното въвеждане на вече несъществуваща мярка, която да ограничава правото на определени категории кредитори да финансират медии. Той се съгласи с г-н Безлов, че независимостта на медиите е подкопана от факта, че те вече са неспособни да се самоиздържат.

Втората част на конференцията бе открита от д-р Алина Добрева от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода във Флоренция, която представи резултати от проучване на рисковете за независимостта на медиите в девет страни членки на Европейския съюз. Концентрацията на собственост на медиите е характерна за страните от ЕС и нито една членка не е напълно предпазена от зависимости в медиите. В България обаче рисковете са по-сериозни и по-разнообразни, защото няма реална оценка на концентрацията на собственост и липсва политически и граждански контрол. Въпреки това, все повече внимание се обръща на тези проблеми на Европейско ниво и опита на страни като България може да бъде ценен и да послужи за формиране набъдещи европейски политики.

Г-н Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в София, продължи темата за европейските политики. Той отбеляза, че въпреки опитите да се разработят механизми за гарантирането на медийна свобода и плурализъм, страните-членки, както и самият бранш, на този етап не желаят да има европейски правила. България би могла да търси помощта на държави с добра репутация в гарантирането на медийна свобода, но към момента не може да очаква готова правна рамка да дойде от Брюксел.

Г-н Кристиян Шпар сравни правилата в Германия, където медиите са отделен сектор и правната рамка е много стриктна, Франция, където финансиране и собственост на медия от бизнес е позволено, но има прозрачност и България, където има конфликт на интереси между бизнеса и медиите и липсва прозрачност. Имайки предвид ниското доверие в независимостта на медиите, г-н Шпар счита, че е важно да има повече солидарност между журналистите, за да могат самите те да допринесат за по-ефективния вътрешен контрол.

Г-н Александър Кашъмов от фондация „Програма за достъп до информация“ изрази мнението, че през последните петнадесет години са постигнати важни успехи, но усложняващ фактор е наличието на много отделни комисии, прилагащи различни аспекти от правната рамка.

Г-н Алексей Лазаров от вестник „Капитал“ обяви, че не всички медии са засегнати от навлизане на политически и бизнес интереси. Според г-н Лазаров, липсата на прозрачност, от друга страна е по-скоро симптом на общото състояние на държавата, характеризирано от ширеща се корупция и належаща нужда от реформа в съдебната система. Когато тези проблеми бъдат решени, би било възможно да се решат и проблемите с пристрастността на медиите.

Участници в конференцията "Медиите като инструмент за завладяване на държавата"
Oт ляво на дясно: г-н Кристиян Шпар, директор на Медийната програма на Фондация "Конрад Аденауер", г-жа Марси Рийз, посланик на САЩ и д-р Огнян Шентов, председател на УС на Центъра за изследване на демокрацията
Участници в конференцията "Медиите като инструмент за завладяване на държавата"
Участници в конференцията "Медиите като инструмент за завладяване на държавата"
Oт ляво на дясно: г-жа Мария Йорданова, директор на Правната програма на Център за изследване на демокрацията, г-н Кристиян Шпар, директор на Медийната програма на Фондация "Конрад Аденауер" и г-жа Марси Рийз, посланик на САЩ

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.