Китай увеличава икономическо си влияние в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) благодарение на мащабни инфраструктурни и енергийни проекти. Този отпечатък създава рискове за качеството на управление в отделните държави, както и за процеса им на декарбонизацията, особено в Западните Балкани.
Това бяха някои от основните изводи, направени по време на международната конференция на тема „Китайското икономическо влияние в Европа: Рискове пред доброто управление и климата”, организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 9 септември 2021 г.
По време на събитието, Мартин Владимиров, директор на Програма „Енергетика и климат” на Центъра, представи доклад по темата и резултатите от специално разработения за целите на изследването Индекс на икономическата мощ на Китай, който анализира структурните икономически връзки на Китай, въздействието върху политиките в областта на климата и цялостното качество на управление в ЦИЕ.
В последвалата дискусия, програмният директор на Центъра, Руслан Стефанов, подчерта, че Китай все по-настойчиво се ангажира в страните от ЦИЕ, като инвестициите му във въглищни мощности и въглеродно-интензивни индустрии подкопават дългосрочната политическа визия на региона за икономическа трансформация.
Сред участниците бяха Райнхард Бютикофер, евродепутат от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, Рубен Диас-Плая, старши съветник в отдела за планиране на политиките на НАТО, и Ерик Хонц, заместник регионален директор за Европа и Евразия в CIPE. Г-н Бютикофер изрази мнение, че Китай се възползва от уязвимите сектори в Европа, за да разшири своето влияние. В същото време, ЕС не успява да предложи надеждна алтернатива на региона.
Говорителите бяха единодушни относно необходимостта от по-силно ангажиране на ЕС в региона, така че европейското влияние да остане основният двигател на икономическото развитие, особено в бедните от към инвестиции Западни Балкани. Наблегна се и на укрепването на общите правила за управление на ЕС като основен фактор за ефективното противодействие на инвестициите от трети държави, които подкопават целите на стратегическата политика на ЕС.
