Китай се възползва от редица управленски дефицити в страните от Централна и Източна Европа, за да разшири икономическото си влияние. Това се случва най-вече в ключови институции, завладени от олигархични мрежи, които диктуват вземането на стратегически решения, като най-проблемните области са липсата на прозрачност при сключването на междуправителствените споразумения, заобикалянето на националното и европейското законодателство в областта на конкуренцията и обществените поръчки и несъответствието с дългосрочните климатични цели на ЕС. В държавите от Западните Балкани се формира китайски инвестиционен модел под формата на мащабни инфраструктурни проекти, финансирани със заеми от китайските национални банки, договорени по неофициално и изпълнявани от китайски (често държавни) предприятия.
Тези заключения бяха направени по време на експертна дискусия, организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 26 януари 2021 г.Мартин Владимиров, анализатор в Икономическата програма, представи последния аналитичен доклад на Центъра относно моделите на китайско икономическо влияние в 12 държави от ЦИЕ, както и отражението им върху ключови управленски въпроси. По време на събитието своите възгледи изложиха също Макс Зенглен, главен икономист в Института за китайски изследвания „Меркатор“, и Мартин Хала, лектор в Карловия университет в Прага и основател на Sinopsis.cz.
Според анализа на Центъра за изследване на демокрацията, през последното десетилетие паричните потоци от Китай към държавите от ЦИЕ са на стойност около 14 млрд. щ.д., под формата на безвъзмездна помощ, заеми за развитие, сливания и придобивания на активи и концесионни договори. Като цяло, китайските заеми, свързани с изпълнение на проекти, достигат около 5,6% от БВП на региона, но за някои от по-малките икономики съставляват близо една четвърт от БВП.
Онлайн дискусията открои необходимостта Европейският съюз да създаде алтернативи на китайските инвестиции, особено в региона на Западните Балкани, както и да приведе в действие политиките си в областта на климата и енергетиката, както и да се ангажира с активен диалог с Китай, с което да се гарантира спазването на по-високи стандарти в областта на конкуренцията, околната среда и климата.
По време на дискусията бе подчертано, че влиянието на Китай в икономиката и в политиката е независимо едно от друго, но не непременно самостойно. Следователно, анализът на китайското икономическо влияние трябва да бъде обусловен не само от мащаба на икономическа ангажираност, но и от гледна точка естеството на инвестициите. За да продължи ангажимента си в региона, ЕС трябва да стимулира зелената енергия в ЦИЕ – както чрез заявяване на ясен политически ангажимент, така и чрез увеличени възможности за финансиране като част от Европейския зелен пакт.
