Корея и България са изправени пред едни и същи предизвикателства в хода на трансформацията на енергийните си системи в контекста на международното сътрудничество за справяне с климатичните промени и нарастващата енергийна несигурност. Те обхващат все по-голямата зависимост от внос на енергия, енергийната бедност, периферното географско положение на двете страни в съответния регион и уязвимостта на енергийните доставки. Други цели, към които Корея и България се стремят, са диверсифицирането на източниците и пътищата на доставките и ефективното управление на търсенето и предлагането на енергийния си пазар. Интересът на Корея към енергийно сътрудничество с България се дължи най-вече на централното разположение на България в Югоизточна Европа и ролята ѝ като транзитен маршрут между производителите и потребителите на електроенергия. За да обсъдят предизвикателствата на енергийния преход, енергийната сигурност и либерализацията на енергийния пазар, Центърът за изследване на демокрацията и Посолството на Република Корея организираха съвместно корейско-български енергиен форум на 18 ноември 2019 г. в София.
В първата част на форума бе представена актуална оценка на Националния план за енергетика и климат на България до 2030 г. Бяха обсъдени и най-сериозните проблеми пред либерализацията на българския енергиен пазар, забавената декарбонизация и правните и политическите пречки за децентрализацията на енергетиката, сред които са несъвършенствата в регулаторната рамка, засягаща потребителите – производители на електроенергия (просуматори), енергийните кооперативи и дребните енергопроизводители, слабото застъпване на „умни“ електропреносни мрежи, както и недостатъчната защита на уязвимите потребители. Втората част на форума беше посветена на енергийния преход в Корея и на възможностите за сътрудничество между двете държави, включително и в областта на възобновяемата енергия, електромобилите и водородните автомобили, трансфера на технологии, информационните и комуникационни технологии и интереса на Корея към участие в проекта АЕЦ „Беленe“. Енергийното сътрудничество между двете държави ще се задълбочи след предстоящото подписване на Меморандум за сътрудничество в областта на енергийната политика, индустриалния и изследователския обмен. Според участниците във форума обаче инвестициите в нови ядрени мощности са противоречиви, тъй като себестойността им е твърде висока, а възвращаемостта – несигурна.
Сред участниците във форума бяха представители на българското и корейското правителство, изпълнителни агенции, компании, неправителствени организации, енергийни експерти, представители на академичните среди, журналисти и граждани. Изказвания направиха посланикът на Република Корея в България Джънг Джингю, директорът на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов, председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Валентин Николов, директорът на дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“ в Министерството на енергетиката Венета Цветкова, председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране проф. Иван Иванов, заместник-директорът на дирекцията по енергийна сигурност в корейското Министерство на външните работи Рю Хаксок, както и д-р Тодор Галев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, и Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика в Народното събрание (2013-2019).
