Skip to main content

Декарбонизацията на българската икономика: европейски и национални перспективи

Европейската комисия предвижда възобновяемите енергийни източници да играят важна роля в енергийния микс на ЕС и на България, за да гарантират устойчивостта, конкурентоспособността и сигурността на европейската и националната енергийна система. Но целите и мерките предлагани в проекта на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (НПЕК), не създават условия за устойчив преход към декарбонизирана икономика. Планът по-скоро отразява стремеж за запазване на статуквото и залага на стари технологии и проекти, което с висока степен на вероятност ще доведе до нови финансови и социални сътресения.

Това бяха някои от основните изводи, направени по време на кръглата маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията на 23 април 2019 г. на тема „Декарбонизацията на българската икономика: европейски и национални перспективи“. В дискусията взеха участие доц. Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика на Народно събрание на Република България (2014 – 2019), Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката, и Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Участниците в дискусията обсъдиха основните направления на развитието на българската енергетика до 2030 г., както и възможните идеи за подобряването на НПЕК и по-ефективното интегриране на страната в политиките на ЕС по отношение на декарбонизацията. Особено внимание бе отделено  на електроенергийния сектор, където има най-голям потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове през следващото десетилетие.

В рамките на събитието беше представен анализ на Центъра за изследване на демокрацията „Декарбонизация на ниски обороти: оценка на българския Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата“. Докладът заключва, че в сегашния вариант на НПЕК липсват амбиция, дългосрочна перспектива и ясна визия за посоката на българския енергиен преход. На първо място, Планът разчита, изненадващо, основно на участието на въглищни, газови и атомни енергоносители в енергийния микс на България до 2030 г. На второ място, липсата на стратегия за поетапно закриване на въглищните мощности, ниските цели по отношение на устойчивата енергия (25% за дела ВЕИ в крайното енергийно потребление, 27% за енергийната ефективност и 15% за междусистемната свързаност) и недостатъчните регулаторни мерки не способстват за създаването на благоприятна рамка за участието на граждани, енергийни общности и други по-малки енергийни субекти. Предложените мерки не изглеждат адекватни за постигане дори на заложените по-неамбициозни цели. В НПЕК липсват подробно развити сценарии, които да демонстрират възможни бъдещи отклонения от основните допускания, което се отразява негативно върху обосновката на целите за ВЕИ и за подобряване на енергийната ефективност.

По време на дебата, Жечо Станков подчерта, че становищата по НПЕК, които ще бъдат получени от Енергийното министерство до 30 април, ще се обсъдят заедно с коментарите от Европейската комисия през втората половина на годината по време на редица кръгли маси и публични дискусии с всички заинтересовани страни. Той подчерта, че целите в Плана трябва да бъдат амбициозни и балансирани, като тепърва предстои подготовка на детайлни оценки на въздействието на мерките, заложени в НПЕК. Г-н Станков добави, че ключова част от НПЕК е насърчаването на зелените иновации, като пазарът би трябвало да бъде най-добрият арбитър, който да определя как да се развива електроенергийния микс на България. Ивайло Алексиев допълни, че НПЕК стъпва на допускането, че ерата на директните субсидии за ВЕИ електроцентрали чрез преференциални тарифи е приключила. Те трябва да се заменят от конкурентни търгове за отдаване на капацитет на нови ВЕИ мощности, където пазарът да е водещ при определянето на оптималните ценови равнища. Г-н Алексиев беше категоричен, че развитието на ВЕИ сектора трябва да се осъществява ръка за ръка с подобряването на енергийната ефективност, който ще бъде един от основните стълбове на енергийния преход.

Делян Добрев изрази сериозни резерви относно реалистичността на Проекта на плана и предположи, че той ще бъде съществено ревизиран. Г-н Добрев отбеляза, че целите за добавяне на нови ВЕИ мощности, заложени в НПЕК, ще бъдат достигнати още през 2020/21 г. Според него, ВЕИ електроцентралите са вече по-конкурентоспособни от въглищните при сегашните равнища на цените на емисиите и съответно цената на електроенергията. Той добави, че последните внесени предложения за изменение на Закона за енергетиката ще позволят стотици мегавати нови ВЕИ мощности да бъдат присъединени директно към големи индустриални потребители без да заплащат такса социална отговорност. По този начин, ВЕИ електроенергията се очаква да стане много по-привлекателна за потребители, които искат да гарантират евтина електроенергия чрез двустранни дългосрочни договори. Друга положителна промяна, предложена в Закона, е електроразпределителните дружества да позволят да се въведе задължително дистанционно наблюдение на електромерите в реално време, което ще спомогне за увеличението на конкуренцията при търговията на електроенергия.

Иван Иванов отбеляза нуждата разработването на НПЕК да върви редом с приемането от Народното събрание на Енергийната стратегия на България. Доц. Иванов разкритикува липсата на политическа воля да се следва последователна, дългосрочна рамка за взимане на решения за енергиен преход. По негово мнение, НПЕК не се опитва да възприеме изключително бързите промени в технологично отношение в развитието на ВЕИ сектора. Целите в НПЕК са твърде скромни, като изпълняват едва 50% от общите цели на Европейския съюз (ЕС) към 2030 г. Необходима е и стратегия за преход на въглищните райони, които могат да се възползват от значителни финансови средства от ЕС за трансформация на местната икономика. Той беше категоричен, че декарбонизацията е политически проблем, чието решение не трябва да се влияе от популистки дебати, а да стъпва на реалистични анализи.

 

По време на кръглата маса „Декарбонизацията на българската икономика: европейски и национални перспективи“, 23 април 2019 г., София
(Л-Д): Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, доц. Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, Мартин Владимиров, анализатор в Икономическата програма на Центъра, и
(Л-Д): Делян Добрев, Председател, Комисия по енергетика, Народно Събрание на Република България (2014-2019), Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката на Република България, и Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията
(Л-Д): Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика на Народното Събрание на Република България (2014-2019), Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката на Република България, Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, доц. Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, и Мартин Владимиров, анализатор в Икономическата програма на Центъра
По време на кръглата маса „Декарбонизацията на българската икономика: европейски и национални перспективи“, 23 април 2019 г., София

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.