Европейският съюз и САЩ усилено насърчават доброто управление и демократичните практики в региона. ЕС е планирал да отдели 30 млрд. евро в рамките на нов икономически план за инвестиции в Западните Балкани и да обнови Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП III) със специално направление за „Върховенство на закона, основни права и демокрация“. През юни 2021 г. американският президент Джо Байдън подчерта, че борбата с корупцията е сред основните приоритети за националната сигурност, след което през декември 2021 г. свика Среща на върха за демокрацията, на която бяха поканени множество държавни глави, както и представители на гражданското общество и частния сектор. Въпреки тези инициативи, нарастващото геополитическо напрежение може да отклони вниманието на правителствата в региона на Западните Балкани от вътрешните реформи. Корупцията и завладяването на държавата продължават да застрашават усилията за възстановяване след пандемичната криза и последиците от руското нападение над Украйна.
По време на регионалния форум, проведен на 7 април 2022 г. в Скопие, бяха обсъдени предизвикателствата, пред които са изправени обществата от Западните Балкани в борбата с корупцията. Беше представена Системата за мониторинг на корупцията (СМК) на SELDI за периода 2014 – 2021 г. Д-р Александър Герганов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, подчерта, че в последните години не само не се наблюдава напредък в борбата с корупцията в Западните Балкани, но дори отчасти ситуацията се е влошила, за разлика от периода от началото на 2000 г. до средата на 2010 г. Самооценката за участие в корупция в Западните Балкани остава много висока. Между 20 и 40% от гражданите признават, че са давали подкуп. Нивата на търпимост към корупцията намаляват, но продължават да варират между 25 и 40%. Най-обезпокоително според данните от СМК е, че мнозинството от гражданите не вярват, че антикорупционните мерки са ефективни. Това е индикация за сериозна липса на доверие в правителствата от региона.
Представителите на неправителствения сектор се съгласиха, че липсата на политическа воля за системни реформи остава основно предизвикателство пред демокрацията. Участниците призоваха за по-решителни действия, включително по-строг мониторинг на бюджетните разходи, по-големи санкции за нарушения на върховенството на закона и повече подкрепа и финансиране от ЕС за тези страни, които реализират успешни реформи. Приемането на нови закони за лобирането и за отнемането на имущество, отварянето на регистри, трансграничният обмен на информация, позволяващ проверки на имуществените декларации, както и медийното представяне на жертвите на корупция също бяха сред политическите препоръки, отправени на форума.
