Skip to main content

Уязвимости и устойчивост на младежите към крайнодесни послания

Експертно мнение

Станислав Додов е социален педагог с опит в сферата на човешките права и правата на децата, както и в насърчаването на правото на мнение и участие на различни групи хора, предимно деца и юноши. Работил е като координатор, фасилитатор, обучител и консултант в множество различни организации, сред които UNICEF, UNFPA, Фондация „Фридрих Еберт“ и Национална мрежа за децата.

Имаме ли в България „blind spot” по отношение на крайнодесните идеи и действия (вкл. насилие – напр. престъпления от омраза) и какви са причините за това? Доколко младите са уязвими към такива идеи (и действия), особено в интернет?

Страхувам се, че е тъкмо обратното на „blind spot”. В последните поне 15 години сме свидетели на едно стръмно нормализиране на крайнодесния дискурс в публичността изобщо, но по-специфично в медийната практика и в дейността на официалните институции, а лека-полека и в ежедневието. Етапът, до който сме достигнали, е най-ясно видим от контраста между съвсем скорошни реакции на международните институции, от една страна, и развитията у нас, от друга. Докато ЕК ни предупреждава за започнато производство за системни слабости в противодействието на расизма и ксенофобията и за системни нарушения на правото на ЕС, а Европейския съд по правата на човека отсъжда срещу Волен Сидеров за отричане на Холокоста и антиромска реч през далечната 2006 г., Софийският градски съд, в явно отхвърляне на историческите оценки и дори експертната оценка на призовано вещо лице, отсъжда, че генерал Луков и привържениците на Луковмарш са просто патриоти и действат в името на родината, а в праймтайма на БНТ се цитират отричания на Холокоста. Вече няколко правителства включват партии с напълно неприкрито крайнодесни програми, което е общо взето окончателно официализиране на крайнодясното, случващо се в последните няколко години. Единственото по-притеснително от цитираните развития е това, че те са почти напълно скрити от публичния взор. Просто малцина са тези, които виждат в подобни развития сериозен знак за тревога, камо ли пък някакъв предмет на интерес – и тези малцина, за съжаление, не заемат ръководни постове. Обратно, наблюдаваме все по-завършена нормализация.

Най-семплият начин е да обясним откъде идва – не идва от активното съгласие или промоцията на крайнодесни идеи на никое ниво, а от системното им допускане, стъпка по стъпка, като патерица на различни интереси и нужди на силните на деня – повече гледаемост, повече гласове и т.н. Останалото трябва да оставим на социалните науки, да ни обяснят как стана така, че идентичността и националното излязоха фактически важното след 30 години преход към демокрация. В този контекст младите хора са не просто уязвими към крайнодейсните идеи, а израстват в среда, напоена и обусловена от тях. Спешно – а може би и вече късно – е това да бъде признато. Защото това, което в последните години е резултат от конкретни, прагматични ходове в политиката и медиите и можем да обозначим като крайнодясно, е на път да се превърне в интернализирани, автентични ценности за мнозина.

Как трябва да говорим и да разбираме процесите, при които младите хора възприемат крайнодесни идеи и, макар и по-рядко, са готови да извършат насилие, мотивирано от омраза към другите и отхвърляне на основни демократични принципи? Подлежат ли тези процеси на превенция и как? 

Не смятам, че в България може да става дума за превенция – едната причина е, че то просто вече е факт, късно е за превенция на обществено или общностно ниво. Другата е, че крайнодясното има логика и отзвук в страните, в които то е официално признато минало, докато у нас е тъкмо обратното – миналото постоянно се мистифицира. Така че що се касае до подрастващите деца и млади хора задачата е по-скоро интервенция и намаляване на щетите, които крайнодесните идеи нанасят дългосрочно. Единственият лек срещу антидемократичните настроения е демокрацията. За съжаление, демократичните принципи и изобщо демократичният живот се оказват нещо твърде абстрактно и далечно за мнозинството хора в България. Ако живеехме в действително демократична страна и това беше осезаемо за гражданите, крайнодесните идеи щяха да срещнат доста повече трудности пред възкачването си. Ако цял живот никой не е дошъл да те попита какво мислиш и какво искаш, няма причина да цениш гласа си по време на избори; ако никога никой не ти е връчил лопатата да оправиш градинката, няма защо да ти се сърдим, че не се грижиш за градинката; ако цял живот свикваш, че местният дерибей или дори компания диктува живота на цял регион, няма откъде да повярваш в разделението на властите или дори във важността на общинската власт; и т.н.

Работя с млади хора от доста години и уверено мога да кажа, че имащите действително демократичен челен опит в ежедневието си, са пренебрежими малцинства в най-оптимистичната трактовка. Защо да очакваме от тях, че внезапно стават „активни европейски граждани“, защитници на демокрацията? Социологическите проучвания на гражданската активност и ангажираността с политически въпроси изобщо са недвусмислени, че в последните 30 години всяко следващо поколение има все по-малко практически демократичен опит, лична история на демократично участие. Така и с всяка следваща година все по-малко се работи за включване на децата и младите хора в демократични процеси и демократични начини на правене на каквото и да е – взимане на решения в училище, съвместна творческа дейност, някакви действия в общността. Следователно младите хора се нуждаят от практикуване на демокрация, а не от уроци и още по-малко от обвинения, че са недемократични. Целият ми професионален опит с млади хора е тъкмо в учене и практикуване на демокрация и мога да уверя всекиго, че „апетитът идва с яденето“ – антидемократични са или тези, които никога не са имали същински досег до демократичен живот, или тези, които имат пряк и личен интерес да сриват демократичното ни живеене.

Колкото до насилието, то не е иманентно антидемократично, нито пък демокрацията – иманентно ненасилствена. Възпитателната задача – повече за ангажираните възрастни, страхувам се е осмислянето кога насилието служи за разрастване на антидемокрацията и в чий интерес е това. Когато например научихме, че група младши неонацисти организира побой над ЛГБТИ+ връстници в Пловдив, урокът тук не е, че е нужна психиатрична или образователна грижа, или да пратим едните или другите да изучават право на Европейския съюз – защото тъкмо толкова абсурдно звучат публичните заклинания за противодействие. Урокът е, че местната социална тъкан е съвършено разкъсана и в нея да си демократично настроен млад човек е не само изключение, но и против оцеляването ти. Това разкъсване на свой ред пък често е резултат от насилствени процеси, които приетият дискурс към насилието никога няма да разпознае като насилие – например икономическата експлоатация или пък дискриминацията в достъпа до една или друга обществена услуга. Да не забравяме например, че отново в Пловдив по време на Европейската столица на културата местният народен представител от управляващата коалиция заяви, че е готов и на незаконови средства, само и само да спре предполагаема „хомосексуална“ фотоизложба. С други думи, важният въпрос е как изобщо да говорим за крайнодесните идеи, когато те са представени в правителството?

Какви алтернативни послания трябва да достигат до младите като контрапункт и коректив на политическия популизъм, крайнодясното говорене, езика на омразата, конспиративните идеи и дезинформацията? И по какъв начин най-ефективно да им бъдат поднесени (от кого да дойдат, в какъв формат – онлайн кампании, в класната стая, друго)? 

„Алтернативни“ е наистина важна дума в случая. Действително за младите хора в България понастоящем не съществува друга идентификация, толкова достъпна, колкото националистическата, и няма друго политическо осмисляне или действие, отвъд дясното (преди да стане крайно, то първо трябва да е умерено, не идва във вакуум). Но алтернативни не трябва да означава маргинални, а и посланията трябва да са ни последна грижа. И в момента младите хора получават всевъзможни послания във всевъзможни среди, обаче очевидно някои послания са маргинални, а други доминират, и това се определя от доминираща среда изобщо, доминиращите практики – то не е само говорене или образи. Моментът за превенция и послания е безвъзвратно отминал.

По мое мнение е необходимо да се започне от кота нула и да се създадат съвършено различни условия за живот на младите хора, ако искаме крайнодясното да не ги завладява. Демократично училище, демократичен квартал, демократичен театър, каквото и да е – това трябва да станат норми, приети от държавата, а не маргинални практики. На улицата има много повече демокрация, отколкото Facebook например показва – млади хулигани от Левски например си другаруват с роми без задръжки. Това е жив опит, който е трудно преводим чрез формални механизми и технократичен език. И обратно, друг пример: приветствам поредните промени в програмата за гражданско образование, новите учебници и всичко това, което действително развива съдържанието в училище; то обаче остава тъкмо само послания, защото оценката по гражданско образование продължава да не ти трябва за нищо в живота. Крайнодесният разказ за живота е не само по-убедителен, но и по-полезен, защото очевидно демократичният разказ засега не дава дори и това – идентификация. В един момент ще видя много повече социален и културен капитал в това да изоставя другарчетата си ромчета от улицата или дори да започна да ги бия, отколкото в това да агитирам за гласуване на европейските избори. Има един междинен период, в който паралелно с другарството ми, споделям цитати на Хитлер в социалните мрежи например – ако някъде има място за интервенция, това е тъкмо и само този тъничък процеп, най-често в юношеска възраст. Извън него обаче, както казах, е нужна радикална промяна далеч отвъд таргетирани послания и специфични намеси, която промяна да е за всички.

Кои работещи методи, практики, подходи, които вече се прилагат от неправителствения сектор (или държавните институции) в други сфери, биха могли да допринесат за успешната превенция на екстремизма сред младите? Какви модели и конкретни методи за работа с младежи по тази и сходни теми биха били най-работещи и би било най-целесъобразно да се прилагат?

В смисъла на вече казаното, не бих препоръчал никакви конкретни технологии. Екстремните идеи са отговор на екстремни обстоятелства – а това може да бъде и екстремна апатия и отсъствие на грижа към теб като към човешко същество, пък какво остава като гражданин. Да, работещи модели има – това са конкретни пространства и структури за демократично представителство и взимане на решения, това са основани на действието и участието изследователски методи, това са всевъзможни методи за творческо изразяване и споделяне, преживелищни програми за развиване на емпатия и какво ли още не. Забележете, че те никога не са строго обучителни или образователни. Просто трябва да се уверим, че ако пазим младите от крайнодесни или екстремистки залитания, първо, това не е самоцел, и второ, не е патерналистично, а е заедно с тях, чрез осъзнаване как самите те са агенти на собствения си живот и този на останалите. Свикналият да се подчинява е обречен да мечтае единствено да подчинява на свой ред. Та, технологии и конкретни модели има, но няма среда, в която те да се положат и развиват. С очите си виждам как години наред отлични идеи и много ресурси потъват в една дълбоко незаинтересована институционална среда – същата, впрочем, която все по-открито дава преференции на крайнодясното.


 

Този блог пост е част от комуникационната кампания „Намери друг начин“, целяща да развие у младите хора умения за критична оценка на онлайн съдържание, разпознаване на враждебни послания и реч на омразата, както и развиване на устойчивост чрез ненасилствена комуникация и гражданска ангажираност. Кампанията е част от съвместна инициатива на Центъра за изследване на демокрацията, Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ и Distinkt Group, и се осъществява с финансовата подкрепа на Фонда „Вътрешна сигурност - Полиция“ на Европейския съюз.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.