Skip to main content

Блог

Домашното насилие над жени в България преди, по време и след пандемията от COVID-19

В условията на кризата от COVID-19 в световен мащаб се разрази още една пандемия, на която се дава по-малко гласност. Социалното изолиране като част от мерките за забавяне на разпространението на новооткрития коронавирус предизвика увеличение на случаите на домашно насилие над жени. Международни и регионални институции и организации, представители на неправителствения сектор и на държавни органи многократно предупреждаваха за тази обезпокоителна тенденция, сравнявайки двете явления по пандемичност. В свое прессъобщение от април 2020 г. Европейският парламент посочва, че за периода на извънредното положение случаите на домашно насилие са се увеличили с една трета в някои страни на ЕС, като призовава държавите членки да осигурят на жертвите разнообразни и достъпни начини за докладване на случаите на насилие и предупреждава, че жените могат да се окажат най-тежко засегнати от икономическата криза след края на пандемията. С оглед ръста на домашното насилие, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш отправи призив към правителствата по света да поставят на първо място безопасността на жените при въвеждането на мерки за противодействие на COVID-19. Обявяването на кризисните центрове за съществена услуга и осигуряването на безопасни начини за търсене на помощ от пострадалите са сред препоръките на ООН за преустановяване на домашното насилие.

България, за съжаление, е една от държавите, в които случаите на домашно насилие през първата половина на 2020 г. бележат ръст в сравнение с предходни години. В края на май беше оповестена информация, че от началото на извънредното положение, въведено на 13 март, осем жени са били убити от партньорите си, а на горещите линии за докладване на насилие и търсене на помощ са получени значително повече сигнали. У нас обаче броят и капацитетът на кризисните центрове продължава да е обезпокоително малък. Освен това в България все още липсва механизъм за систематично събиране и анализ на статистически данни за случаи на насилие над жени, фемицид или убийства на жени и момичета, свързани с пола.

Това са само две от наблюденията на Дубравка Шимонович, специален докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени, изложени в доклад за ситуацията в България, публикуван през май 2020 г. и представен на 44-тата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (15 юни – 3 юли 2020 г.). От многобройните препоръки на специалния докладчик, на преден план следва да бъдат изведени тези от първостепенна важност в условията на изолация поради COVID-19. Д-р Шимонович призова България спешно да предприеме мерки за обезпечаване на достатъчно държавни кризисни центрове и предлаганите от тях услуги, както и за осигуряване на адекватна подкрепа за неправителствените организации, осигуряващи настаняване и грижа за жертвите на насилие. Специалният докладчик препоръчва да бъде определена и институция (напр. съществуващия Омбудсман или новосъздаден специален орган като Обсерватория за фемицида, която да събира административни данни както за фемицид от интимен партньор, така и за фемицид в семейството (свързан със семейните отношения между извършителя и жертвата). Още един проблем, на който в България не се отдава необходимото внимание, е изнасилването в брака. Д-р Шимонович призовава за включване на такава разпоредба в Наказателния кодекс. Друга очаквана и важна препоръка е България да противодейства на погрешното тълкуване на понятията „пол“ и „насилие, основано на пола“ и да ратифицира Истанбулската конвенция.

Сред обнадеждаващите събития през последните месеци са предложенията за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и на Закона за защита от домашното насилие, направени от Oмбудсмана Диана Ковачева по молба на работната група към Министерството на правосъдието за обсъждане на нормативни промени в сферата на домашното насилие. Сред предложените промени са заличаването на думата „системно“ и замяната на понятието „икономическа зависимост“ с „икономическо насилие“ в чл. 93, т. 1 от НК, както и изричното дефиниране на термините „психологическо насилие“ и „икономическо насилие“ в ЗЗДН. През май 2020 г. беше приета новата Национална програма за превенция и защита от домашно насилие, в която се предвиждат стъпки за подобряване на координацията между компетентните институции и ангажираните организации.

Домашното насилие и насилието, основано на пола са част от работата и на експертите от Центъра за изследване на демокрацията. През 2016 г., в рамките на Националното изследване на домашното насилие и насилието, основано на полов признак и създаване на модел за подкрепа на жертвите, беше издаден ключов обзорен доклад по тези проблеми, а през 2019 г. – публикацията „Насилие срещу жени – ключови констатации и стратегии за справяне с недокладвани случаи на насилие и за по-добро изпълнение на заповедите за защита“. Понастоящем Центърът разработва методология за мониторинг на политиките и институционалната практика в областта на домашното насилие и насилието, основано на пола, която следва да бъде прилагана в България в следващите две години. В заключителния етап е предвидена цялостна оценка на резултатите от наблюденията.

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.