Skip to main content

Блог

Европейски закон за климата: България може да премине на страната на печелившите с по-амбициозни цели за излизане от въглищната зависимост

На 4 март Европейската комисия представи предложението си за новаторски Закон за климата, който да превърне Европа в първия континент, приел цел за въглероден неутралитет до 2050 г. В същото време Комисията започна публично обсъждане по бъдещия Европейски зелен пакт, който ще позволи на гражданското общество да се включи в процеса по изработване на инструмента. Въпреки това остават много неясноти, които трябва да бъдат разрешени през следващите седмици и месеци, ако ЕС иска да бъде лидер по време на предстоящата Конференция на ООН за изменението на климата (COP26) в Глазгоу през ноември 2020 г.

В законопроекта липсва конкретна цел за намаляване на емисиите от парниковите газове до 2030 г. Това беше в основата на разногласията между няколко държави членки, от една страна, и граждански организации, от друга. Група северноевропейски държави членки подкрепят по-амбициозна цел за намаляване на емисиите с 55% и дори 60% до 2030 г. Различни са позициите на някои източноевропейски държави, зависими от въглищата, които се страхуват, че това ще се отрази на икономическия им растеж, ще доведе до изтичане на въглеродноинтензивни производства в държави извън ЕС и ще ги постави в неизгодна позиция по време на енергийния преход. Освен това, пътят към въглероден неутралитет се използва за подновени намерения за производство на ядрена енергия от страни като Франция, Чехия, България, Полша и Унгария. Това би разклатило сърцевината на Европейския зелен пакт, тъй като скъпоструващите разходи за ядрена инфраструктура ще изместят необходимите инвестиции във възобновяема енергия.

Освен липсата на конкретна цел за намаляване на емисиите, законопроектът отлага за по-късно тази година и ключовите решения относно енергоемките индустриални сектори (като преразглеждане на Схемата за търговия с емисии, лимита на емисиите на автомобилите и т.н.). Това може да допринесе за допълнителна несигурност по пътя към нисковъглеродна индустриална трансформация. Определянето на навременна и амбициозна климатична цел е от особено значение за осигуряването на регулаторна предвидимост, привличането на инвестиции в технологии за чиста енергия и засилването на преговорните позиции на ЕС в навечерието на Конференцията на ООН за изменението на климата (COP26) в Глазгоу през ноември 2020 г. ЕС трябва да използва своите дипломатически инструменти, за да подтикне лидерите на останалите страни от G20 да приемат по-амбициозни и дългосрочни стратегии и политики за декарбонизация, като по този начин усилието да е споделено от най-големите замърсители. Само пет от държавите в G20 са приели стратегии за въглероден неутралитет.

Новото предложение за Закон за климата включва и промяна на процедурата за взимане на решения по отношение на климата в ЕС, които няма повече да изискват единодушието на страните от Съвета. Това означава, че по-амбициозни предложения няма да могат да бъдат блокирани в бъдеще от климатично скептични правителства. Законопроектът също цели да утвърди елементите на добро управление в климатичните политики и да засили климатичната адаптацията като трети ключов стълб.

Центърът за изследване на демокрацията от дълго време призовава за по-амбициозен български Национален план за енергетика и климат, подобряване на регулаторните условия при децентрализацията на електроенергийното производство и комуналната енергия, както и за утвърждаване на аспектите на добро управление на плана за 2030 г. в отговор на новите приоритети, заложени в Европейския зелен пакт. Забавянето на приемането на стратегия за излизането от въглищното производство в България ще е спирачка в процеса на енергиен преход и ще има парализиращ ефект върху националната икономика. Вместо да се окаже в лагера на губещите, България трябва да се възползва от зелената технологична революция, да привлече нови инвестиции със създаване на нови зелени работни места, и да застане в редиците на печелившите държави.

 

С финансовата подкрепа на European Climate Initiative (EUKI)

 

Този сайт използва бисквитки (cookies), за да осигури услуги, за персонализира съобщения и за статистика. При навигация в този сайт вие приемате използването на бисквитки. Научете повече за бисквитките.