Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Заедно срещу завладяването на държавата: иновативни методи за разследване на измамите с европейските средства за земеделие
 
За разлика от повечето страни – членки на ЕС, в България и в Румъния земеделският сектор продължава да има голямо отражение върху икономическия живот. Добавената стойност на земеделието като част от БВП на двете държави е повече от два пъти по-висока от средната за ЕС. България и Румъния продължават да бъдат страните с най-голям дял на земеделския сектор в националните си БВП сметки. Измамите, нередностите и корупционните практики, свързани с европейските средства за финансиране на селското стопанство в България и в Румъния представляват сериозна опасност за финансовите интереси на ЕС. В същото време, голямата концентрация на собственост на земя, особено в България, и неспадащото равнище на нередности и корупция при възлагането на обществени поръчки повишават риска от завладяване на земеделския сектор от частни интереси. Това би се отразило негативно на икономиката и би подкопало целите и замисъла на Общата селскостопанска политика на ЕС.

На 13 и 14 септември 2018 г. Центърът за изследване на демокрацията организира международна конференция с подкрепата на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и Инициативата за Европа на Фондация „Отворено общество“, в която участваха представители на правоприлагащите институции, експертни организации и академичната общност. Те обсъдиха различни методи за измерване на явлението завладяване на държавата и споделиха опита си в прилагането на иновативни технологични решения при разкриването, разследването и предотвратяването на корупцията и измамите с европейските фондове за земеделие. Участниците дискутираха въздействието на организираната престъпност и завладяването на държавата върху селските райони и земеделието в ЕС, както и ключови аспекти на рисковете за финансовите интереси на ЕС, свързани с престъпления на т.нар. „бели якички” в земеделския сектор.

Д-р Огнян Шентов откри конференцията, като изтъкна, че завладяването на държавата се е превърнало в ключов политически проблем, за чието решаване е необходим специализиран инструментариум, напр. Индекс за завладяването на държавата. Той посочи, че измамите в земеделския сектор в България и в Румъния остават сериозен проблем, който би могъл да бъде преодолян чрез сътрудничество между институциите и технологични иновации. Амира Сьони, ръководител на отдел „Земеделски и структурни фондове II“ на ОЛАФ, се спря на целите на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и подчерта, че измамите със земеделски фондове представляват сериозен риск за постигането им. Тя отбеляза, че подобни форуми за обмен на гледни точки и познания между експерти от различни сфери имат значителен принос за намаляване на измамите с еврофондове.

Мариана Пратс от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) разгледа завладяването на обществено-политическия живот, като отбеляза, че обществените политики не винаги отразяват най-неотложните проблеми на гражданите. Дисбалансът между обществените потребности и действията на институциите е една от причините за понижаване на общественото доверие в управлението. Необходимо е законодателство, което да регулира финансирането на политическите партии, както и по-справедливи закони за лобизма. Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията анализира най-често използваните в България методи за измама с европейски средства за земеделие. Основният от тях е свързан с въведения таван от 300 000 евро на субсидиите за земеделски производители – прилагат се сложни схеми за раздробяване на земеделската собственост и получаване на директна субсидия за площ. В резултат на това е налице свръхконцентрация на земеделски земи, слаба конкуренция и намаляване на производителността. Сорин Йонита от румънската неправителствена организация „Експертен форум“ отбеляза, че в повечето страни от Югоизточна Европа гражданското доверие към ЕС е по-високо, отколкото в национални институции и все пак в критични моменти гражданите гласуват за клиентелистки политики. Г-н Йонита подчерта, че липсата на действащи демократични обществено-политически механизми се дължи на слабата администрация и зависимостта на съдебната система в тези страни.

Д-р Александър Герганов от Центъра за изследване на демокрацията представи резултатите от качествена оценка на завладяването на държавата в Италия, България, Румъния и Чехия. Той подчерта, че проблемът произтича от фактори като лошо управление, монополизация на ключови икономически сектори и завладяване на медиите. Валентина Димулеску от Румънското академично сдружение представи ново проучване, според което въпреки безспорния икономически растеж, корупцията и слабото управление в Румъния все още са широко разпространени. Бяха приведени примери с обществени поръчки в инфраструктурата и строителството, демонстриращи минималния успех на антикорупционните усилия. Никола Капело от Центъра за изследване на сигурността и престъпността във Виченца сподели резултатите от проучване на риска от външен натиск върху италианските институции и се спря върху проекта MOSE във Венеция като конкретен пример за завладяване на държавата с тежки финансови последици. Д-р Вит Симрал от Университета в Храдец Кралове направи кратък анализ на завладяването на ключови икономически сектори в Чехия като селското стопанство, фармацевтичната промишленост и енергетиката, и изтъкна недостатъчното регулиране на лобистката дейност и конфликтите на интереси.

Амира Сьони обобщи мисията на ОЛАФ и приведе няколко примера, илюстриращи най-често срещаните корупционни практики и измами с фондовете на ЕС. Тя подчерта необходимостта от по-ефективно следене на пазарните цени, от прозрачна структура на собствеността и от прецизиране на дефинициите в законодателството за противодействие на измамите и корупцията при европейското финансиране на селското стопанство. Д-р Филип Гунев, зам.-министър на вътрешните работи на Република България (2013-2017 г.), предложи схема на корупционните процеси, която да послужи за отправна точка при формирането на цялостна антикорупционна политика и набеляза пречките пред мерките за противодействие на корупцията, основната от които е липсата на обществен натиск. Румънският разследващ журналист Атила Биро се спря на различни инструменти и бази данни, подходящи както за изследователите, така и за правоохранителните органи, и сподели някои от предизвикателствата при разследването на корупционни схеми, особено с участието на офшорни фирми. Той обясни, че доказателствен материал за наличие на корупция се събира трудно, защото трябва да се доказват както самите корупционни действия, така и изпраните пари.

Разкриването и разследването на измами и корупция в европейското финансиране на земеделието бяха тема на изказването на полковник Амедео Де Франчески, ръководител на Командването на карабинерите по земеделието и храните в Рим. Той представи някои технически нововъведения в борбата срещу престъпността в тези сектори, по-специално документалната и научна проследимост, разработването на бази данни, географските информационни системи и сателитните технологии. Андрей Кенди, директор на дирекция „Контрол“ в румънската Агенция за борба с измамите, изтъкна необходимостта от превенция, но подчерта, че законодателството остава най-ефективният инструмент за борба с измамите със средства от ЕС. Той подчерта, че недостатъчните правомощия за разследване представляват основната пречка за успешната борба с измамите. Андон Ташуков от дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) на МВР обобщи основните ограничения при събирането на доказателства както при проверки на място, така и при дигитални операции, и изтъкна необходимостта от сътрудничество между националните и европейските институции за провеждането на ефективни разследвания. Брендан Куърк, старши преподавател в Манчестърския университет, обърна внимание на някои структурни проблеми, подкопаващи възможностите за борба с корупцията и измамите, като фрагментацията на уменията и познанията и отношенията между администрацията на отделните държави и европейските институции. Отношенията между ОЛАФ и националните дирекции за защита на финансовите интереси на ЕС например, трябва да бъдат много по-директни и равнопоставени.

Агнес Цибик, управляващ директор на Института за прозрачност на управлението, Будапеща, илюстрира използването на анализ на големи данни при разработването на корупционни показатели в сферата на обществените поръчки, където такива показатели могат да се прилагат за оценка на риска или за създаване на автоматични проверки за съответствие в процедурите за възлагане на обществени поръчки. Главният секретар на Националната агенция за интегритет на Румъния Силвиу Йоан Попа представи разработения от Агенцията информационно-технически инструмент „Превент“ за идентифициране и предотвратяване на конфликти на интереси чрез откриване на връзки и взаимоотношения при възлагането на обществени поръчки посредством анализ на редица променливи (например заемани предишни длъжности в държавната администрация). Димитър Димитров, директор на дирекция „Противодействие на измамите“ в Държавен фонд „Земеделие", разгледа структурата и дейността на Дирекцията, възможните законодателни промени, повишаващи ефективността на борбата с измамите, както и основните технологични инструменти и бази данни, използвани за разследване на измами и корупция в европейското финансиране на селското стопанство. Раду Николае от Образователен център „Сиене“ направи общ преглед на структурните недостатъци на селското стопанство в Румъния, които дават възможност за укриване на данъци и корупция. За да се улесни борбата с измамите, корупцията и злоупотребите в сектора, е необходимо в Румъния да бъде внедрен земеделски кадастър.

Ролята на статистиката, високите технологии и дистанционните изследвания бе разгледана от Франческа Торти от Съвместния изследователски център на ЕК, която представи статистическите инструменти „Тезеус“ и „УебАриадна“, насочени към идентифициране на аномалии в стоковата търговия между държавите членки и трети страни, както и концепцията за „справедлива цена", разработена от Европейската комисия за точно изчисляване на цената на вносните продукти. Тя разгледа и редица методи за наблюдение на търговския обем, подпомагащи разкриването на неверни декларации за произход. Камен Илиев, директор на Европейската асоциация на дружествата в сектора на дистанционните изследвания (EARSC) и изпълнителен директор на Офиса за трансфер на технологии към БАН, разясни последните иновации в сателитната и в електро-оптичната технология, като топлинно картографиране и хиперспектрални изображения, както и възможните им приложения за предотвратяването и разследването на корупцията и измамите. Дан Ника, специалист по нередности от дирекция „Контрол и противодействие на измамите" към румънската Агенция за инвестиции в селското стопанство (AFIR), описа използваните от Агенцията дигитални инструменти за откриване на измами и нередности, а именно цифровизация на молбите за финансиране и плащания, автоматична проверка дали кандидатите отговарят на критериите и картографиране на проектите. Той подчерта, че ежедневната работа на Агенцията се улеснява значително от наличния онлайн достъп до институционални бази данни и регистри. Серхио Гомез де Росас, ръководител на Одитен регион II в Испанския аграрен гаранционен фонд O.A. (FEGA), описа испанския подход за идентифициране и предотвратяване на измами в селското стопанство, въз основа на административно-политическото деление на страната и разгледа използването на географските информационни системи и технологиите за дистанционни изследвания при идентифицирането на поземлени парцели, за които се получават директни субсидии.

Д-р Кристофър Брустър, старши научен сътрудник в отдел „Анализ на данни“ на нидерландския изследователски институт TNO, направи изчерпателен преглед на предизвикателствата и възможностите на блокчейн технологиите в селскостопанския сектор и се спря на начините за намаляване на измамите и корупцията чрез блокчейн технология, например в областта на управлението на документи. Томаш Пошепни, анализатор на данни от чешката компания Datlab, представи резултатите от изследване на присъствието на фирми, регистрирани в офшорни зони, които, при обществените поръчки в ЕС, се радват на слаба конкуренция и високи печалби. Рискът от укриване на данъци при тези фирми е очевиден, но е възможен и конфликт на интереси. Паул Йоханес от Групата за законосъобразен технологичен дизайн към Каселския университет се спря на общите компоненти на предотвратяването и разкриването на измами и представи инструментите „Инспект“ (за разкриване на финансови измами) и „Лидакра“ (LiDaKrA). Той направи преглед на общата правна рамка на ЕС, с която трябва да бъде съобразено използването на новите технологии като блокчейн. Божидар Божанов, създател и управител на „Лог Сентинел“ ООД, направи обзор на потенциалната полза от блокчейн технологиите в борбата с измамите и особено по отношение запазването целостта на данните. Макар блокчейн технологията да не е панацея срещу измамите, тя може да се прилага успешно за защитата от фалшифициране на документи и измервателни данни. Той представи и продуктите за откриване на измами „Хайпърледжър“ и „Лог Сентинел“ и подчерта, че с подобни технологии успешно може да се осъществява и превантивна дейност.

Програма с презентации
Кратки биографии на говорителите (Adobe PDF, 416 KB, на английски език)

Съобщение за медиите (Adobe PDF, 154 KB)
Медийно отразяване

Галерия

 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ