Начало Карта на страницата За контакти Switch to English
www.csd.bg
Quick search
 
CSD.bg
 
 
Трафик на хора и каналджийство – новите предизвикателства
 
Подобно на други държави членки на ЕС, българската икономика и общество в голяма степен спечелиха от революцията в областта на информационните и съобщителни технологии и високата скорост на Интернет в страната. Бързото развитие на информационните технологии и широката употреба на Интернет в ежедневието обаче са неизбежно свързани с някои значителни рискове за сигурността и нарастващ потенциал за определени престъпления. Скорошни проучвания на Евростат показват, че България и Румъния са сред страните членки, които са водещи страни на произход за жертви на трафик в Европейския съюз. В периода 2004 – 2015 г. броят български граждани, които са трафикирани в Западна Европа, варира между 3000 и 4500 души. Тази цифра обаче не отразява действителния брой жертви, тъй като се отнася само до регистрираните случаи на трафик.

В светлината на тези данни, Центърът за изследване на демокрацията проучи ролята на Интернет в процесите на трафик на хора и каналджийство и представи получените резултати по време на национален семинар, проведен на 22 март 2017 г. Проучването е проведено в рамките на международна инициатива, координирана от изследователската група за електронни престъпления към Факултета по право на Университета в Тренто (Италия) в сътрудничество с Центъра за изследване на демокрацията (България) и Университета в Тийсайд (Обединеното кралство), а участие в събитието взеха експерти от Националната комисия за борба с трафика на хора(НКБТХ), Апелативната специализирана прокуратура (АСП), Национална следствена служба (НСлС), Главна дирекция „Гранична полиция“, Главна дирекция „Национална полиция”, Дирекция „Вътрешна сигурност“ и Дирекция „Миграция“ при МВР, Институт по психология – МВР, Представителство на ЕК, представители на различни НПО и експерти.

Семинарът бе открит от ген. лейт. (о.р.) Чавдар Червенков, главен експерт в Програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията, който постави акцент върху комплексността на процесите, свързани с трафик на хора и каналджийство. Той подчерта, че данните, с които разполагаме, са само върха на айсберга, и че за да се постигнат ефективни резултати в борбата с този вид престъпления, от особена важност е доброто сътрудничество между всички включени в процеса заинтересовани страни.

Славянка Иванова, старши анализатор в Социологическата програма на Център за изследване на демокрацията, представи методологията и резултатаите от проучването. Проведеното проучване включва уеб-базирано изследване за използването на Интернет в процесите на трафик на хора и каналджийство, както и дълбочинни интервюта, проведени с основни групи информирани лица (представители на ППО и НПО, трафиканти, каналджии, жертви на трафик и бежанци/нелегални мигранти). Г-жа Иванова акцентира върху ролята на Интернет във фазите на рекрутиране, транспортиране и експлоатация на жертвите. Според мнозинството интервюирани Интернет се използва основно във фазите на набиране и реклама/експлоатация, в по-голяма степен при трафика на хора, отколкото при каналджийството. Проведените интервюта с каналджии и с въвлечени в нелегално пресичане на границата лица, обаче, свидетелстват за употреба на Интернет и в тези процеси. Лицата, които искат да отидат в друга страна посредством услугите на каналджии, основно търсят и намират информация за страната на дестинация през Интернет и мобилни приложения.

По отношение на трафика на хора с цел сексуална и трудова експлоатация, Интернет също играе съществена роля. Най-значима е употребата на Интернет в етапите на набиране на жертви с цел сексуална експлоатация: набелязване на жертвата, установяване на контакт, уговаряне на лична среща и последващо уговаряне на пътуването на жертвата. Единствено в етапа на провеждане на лична среща Интернет няма роля.

Въпреки изказаните мнения, че в процесите на набиране на жертви с цел трудова експлоатация не се използва Интернет поради ниската образованост и недобрата компютърна грамотност на потенциалните жертви, получените данни от пряко въвлечени лица свидетелстват, че Интернет всъщност играе много съществена роля, основно в етапите на разпространение на фалшиви обяви за работа, осъществяване на контакт и кандидатстване за работа (често през Скайп, където комуникацията не може да бъде проследена), и финализирането на условията на работа и отпътуване.

Надя Стойнова, анализатор в Програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията, акцентира върху мястото и значимостта на корупцията в процеса на трафик на жени в България и очерта основните механизми и действащи лица. Беше обърнато специално внимание на трите бизнес модела, до които групите, занимаващи се ексклузивно с трафик на жени с цел сексуална експлоатация, прибягват най-често; а именно модела с лично участие, модела със специализирано участие и семейния модел. Г-ца Стойнова представи и видовете корупционни механизми и анализира ефектите, които корупционните практики оказват върху явлението трафик на хора.

В последвалата дискусия, Камелия Димитрова, секретар на НКБТХ сподели, че темата за ролята на Интернет е основен приоритет както в Националната програма за противодействие на трафика на хора, така и в Плана на Комисията за тази година. Определи настоящото първо изследване в България по тази тема като много важно и окуражаващо за Комисията, и обърна внимание върху нуждата от преобръщане на ролята на Интернет и превръщането му в метод за превенция на трафика на хора.

След почивката Славянка Иванова представи рисковете за въвличане в трафик онлайн, споделени от потребителите на сайтове за работа и сайтове за запознанства в рамките на проведеното изследване. Данните от проучването на мрежата установяват потенциално опасно съдържание само по отношение на набирането за целите на трафик на хора, като преобладават примерите по отношение на сексуалната експлоатация. По отношение на обявите за работа в чужбина с потенциално рисково съдържание, преобладават обявите в секторите лични грижи и селско стопанство. Данните показват, че много голям дял от хората (приблизително една четвърт) отговарят на подобни обяви за работа в чужбина. От тези, които са влезли в контакт, над 90% са поискали само допълнителна информация относно естеството на предлаганата работа, едва 4% са заминали, и едва 3% са заминали и са започнали работа. Като основен източник на съмнение, че рекламата за работа е потенциално рискова, се посочва липсата на яснота за условията на работа, както и че рекламите са анонимни.

В последвалата дискусия Деница Долапчиева от ГД „Гранична Полиция“ сподели, че се наблюдава тенденция набирането на лица, които искат да преминат незаконно границата, все по-често да се организира през различни интернет сайтове и Фейсбук, но това касае предимно случаите на преминаване от чужда територия към България. По-рядко има случаи на настаняване на мигранти на наша територия и последващо извеждане към Западна Европа. Г-жа Долапчиева акцентира върху нуждата от събиране на данни относно използваните сайтове, за да се осигури ефективно противодействие.

Тихомир Безлов, главен експерт в Програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията, коментира, че информацията около дейността на каналджиите в социалните мрежи протича предимно през затворени групи и канали и че няма как реално да се получат и изследват тези данни. Г-н Безлов постави акцент върху възможността за извличане на информация около начина на транспортиране посредством проверка на мрежите и сайтовете, които са посещавали през молбилните си телефони заловени на наша територия лица.

Като друга възможна стратегия за справяне с този проблем в хода на дискусията се очерта специализираната подготовка на хора и технически средства, които да могат да достигат до скрито Интернет съдържание. Д-р Атанас Русев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, обърна внимание на факта, че голяма част от Интернет съдържанието се предлага от големи компании, които могат да бъдат привлечени да сътрудничат на усилията за борба с трафика на хора и каналджийството. В отговор, Надя Кожухарова от Фондация „Асоциация Анимус” сподели негативен опит от преговори със сайтове за работа за поставяне на атрактивни банери за противодействие на трафика. Г-жа Кожухарова подчерта, че от сайта jobs.bg са отказали сътрудничество с аргумента, че работят с лоялни клиенти и при тях няма случаи на фалшиви обяви.

Галя Гугушева, прокурор в Апелативната специализирана прокуратура, посочи като основен проблем при производствата, свързани с трафик на хора и каналджийство, формалността на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като поясни, че НПК не позволява употребата на допълнителни доказателства, включително събрани посредством новите технологии. Според г-жа Гугушева промяна в НПК в тази част е задължителна, като това би било най-вече в полза на жертвите на трафик, тъй като би им спестило многократните разпити по време производството.

Десислава Иванова, експерт в Националната комисия за борба с трафика на хора, също подчерта необходимостта от промени в НПК, но акцентира и върху нуждата паралелно с това да се работи и в посока повишаване чувствителността на потенциалните жертви, тъй като се забелязва тенденция към занижена чувствителност и рефлекс за търсене на допълнителна информация с цел елиминиране на подозренията за истинността на обявите.






Програма (Adobe PDF, 104 KB)

Презентация на Славянка Иванова, Старши анализатор, Социологическа програма на Центъра за изследване на демокрацията, за ролята на Интернет (Adobe PDF, 1,66 МB)
Презентация на Надя Стойнова, Анализатор, Програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията (Adobe PDF, 980 КB)
Презентация на Славянка Иванова, Старши анализатор, Социологическа програма на Центъра за изследване на демокрацията, за рисковете за въвличане в трафик онлайн (Adobe PDF, 788 КB)
 
CSD.bg
 
E-mail this page to a friend Начало | Карта на сайта | Прати като линк | Условия | Обяви | RSS фийд Горе     
   © Център за изследване на демокрацията. © designed by NZ